Вече доста време живеем в странна действителност. И ако досега дните ми минаваха в онлайн пространството, заради работата, е вече и нощите си прекарвам там. И колкото и да е лошо това от една страна, то от друга ме среща с най-невероятни личности. За една такава ви разказвам днес…
Момата Барби си я харесах от първата снимка в Instagram. И взех, че ѝ писах. А тя, за мое голямо учудване, взе че ми отговори…
И докато си чатихме модерно, изведнъж се сетихме, че можем и по старому – да вземем да се видим. Както не съм била социална толкова много време, Момата Барби взе че ме покани на вечеринка.
(решихме, че няма опасност да се изпозаразим с корони, вируси и други гадости, защото се оказа, че и двете си похапваме по скилидка чесънче всеки ден).
И аз като се нагиздих хубаво, както отдавна не бях, вдигнах се и отидох при нея на село. То едно хубаво, тихо, просторно, нищо общо с лудостта, в която живеем…
View this post on Instagram
Отивам аз при Момата и тя като взе, че сипа едно чудно червено винце, като взе че наряза едно кисело зеленце и като взе да ми приказва, откарахме до зори. А после ядохме бухтички.
И след всичкото вино, след сладките приказки, след като Момата ме подсети, защо ми е толкова мило родното, а често го забравям, реших да ви напиша няколко реда…
И да ви кажа винаги съм смятала Барби за голяма фльорца, ама Момата си е наше момиче, с румени бузи, с калпак и с цяла торба истории в долапа… Няма да ви ги споделя всичките, за да ви е интересно още дълго време, а само няколко нейни отговора, на моите вечни въпроси…
View this post on Instagram
Кога и къде си родена?
За съжаление, в деня на моето раждане съм била твърде малка, че да си спомням точното му време и място. А тъй като не познавам нито майка си, нито баща си, е нямало и кой да ми разкаже. Затова все си представям, че съм се родила в планината, от танца на самодива и караконджул. Когато хората ме питат “Не ти е ли странно да не знаеш на колко си години?”, им отговарям просто – “Че защо ми е да знам?”.
От къде тази любов към българското?
Ами откъде? От българското. То е толкова голямо и красиво, че няма как да не го обичаш.
А откъде се сдобиваш с тези гиздави дрехи?
Шия си ги сама, като рециклирам стари дрехи и кожи. Прииска ли ми се да си ушия нещо ново, отивам в библиотеката и цял ден разглеждам книги с вече съществуващи модели. Вечерта удрям две големи ракии, че да ми се размият хубаво идеите в главата, и на следващия ден веднага хващам ножицата и иглата. Този метод досега никога не ме е предавал.
View this post on Instagram
Какво обичаш да си хапваш и пийваш?
О, какво ли не – от банички с боза до кисело зеле, шкембе или миш-маш. Аз съм от онези хора, които наричат “добро прасе”, от хората с бездънни стомаси, които могат да изгълтат две шопски салати и цял сач наведнъж и да им остане място за овче мляко с мед и орехи накрая. Селската храна ми е най-вкусна – всичко от градината, откъснато в момент на съвършено узряване. Нищо не може да се сравни с това удоволствие – особено ако сам си отгледал зеленчуците от семе. Затова не ям домати и краставици през зимата – неестествено ми е. Обичам също и да постя за щяло и нещяло. А що се отнася до пиене – съседката ми прави най-чудесното малиново вино.
И как си прекарваш времето по време на пандемия?
Не толкова по-различно, отколкото в нормални времена. Разбира се, липсват ми седяките и дългите хора, но светът предлага толкова още забавления, че не ми остава време да тъгувам. Странни са ми хората, на които им става скучно, когато са сами или когато са затворени вкъщи. За мен плетенето и бродирането са също толкова вълнуващи приключения като това да пътувам на стоп или да се изгубя в гората.
View this post on Instagram
Хем си народна мома, хем си еманципирана млада жена – какво мислиш за света? От какво има нужда?
Добре, това може и да прозвучи нарцистично, но мисля, че светът има нужда от повече хора като мен. В съвремието всичко се развива толкова бързо и всичко е достъпно в такова изобилие, че хората забравят откъде са дошли и не се замислят по какъв път храната или например дрехите им стигат до тях. Затова според мен е важно да се завърнем към природата и земеделието, да се интересуваме повече от културата и традициите си и да работим за тяхното запазване и развиване. Като същевременно не се забиваме в остарели принципи и норми.
View this post on Instagram
Какво те вдъхновява всяка сутрин като се събуждаш?
Всичко. Сънищата ми, песента на петлите, безкрайните възможности на новия ден. Понякога се събуждам с някаква определена мисъл – например “днес ми се ядат бухтички” или “днес искам да видя сърна”, или “днес искам да науча еди кое си хоро” – и тази мисъл ме изкарва моменталически от леглото. Колкото повече се вълнувам за нещо, толкова повече енергия имам за всичко останало. Затова гледам да се вълнувам за всичко.
View this post on Instagram
А къде най-много ти се иска да отидеш?
Зависи от сезона. И от настроението ми. Днес, например, много ми се ходи на Белоградчишките скали, утре дестинацията със сигурност ще е различна. Но ако говорим по-скоро за голяма мечта, отколкото за моментна прищявка, тогава отговорът ми е – всяко кътче на България. Искам просто да я видя цялата. Това е.
View this post on Instagram
Не ти ли е самотно без другарки и момък до теб? (Освен снежния човек, на когото не му понасят температурите)
Никога не ми е било самотно. Това, че не се показвам с приятелите си, не означава, че нямам такива. Всички в нашето село са ми приятели. Жените от хора са ми приятели. Мъжете от кръчмата също са ми приятели. Може би един ден ще ви запозная с някои от тях. Има чудни хора в нашето село.
А ако се срещнеш момък, какъв трябва да е той?
Достатъчно силен, че да приеме, че като се събуди на следващата сутрин, мен може и да ме няма в леглото до него. Че може би ми се е приискало сама да изкача Мальовица или да се кисна в Бургаските солници. Че може би няма да се прибера цяла седмица и не искам да ме търси. За какво ми е момък, като има толкова много други по-интересни занимания, които няма да отнемат свободата ми? Е, от време на време се появява някой-друг другоселец на мегдана, с който ми е приятно да се позакачам.
View this post on Instagram
Ако цяла България може да те чуе, какво ще ѝ кажеш?
Преди време гледах едно интервю с Алекс Сърчаджиева, в което тя каза: “Само в България от рая правим пустиня”. За съжаление, е права. Но знам, че ако започнем веднага, можем да спрем и обърнем този процес.
