Той е талантливо момче с вдъхновяваща история. Историите на хартия, пък са неговата суперсила. Той е писателят Иво Христов

Тежката част от историята на Иво, борбата за живота му, е позната на голяма част от българската аудитория, но най-впечатляващото у него е нещо съвсем различно.

Едва 17-годишен, Иво има 7 издадени книги, а съвсем скоро обещава и следващата да излезе на бял свят. Светът в историите му обаче е мрачен. Като негов страстен почитател го помолих за интервю. Кратък и ясен в отговорите си, изведнъж загубих представа, че говоря с младеж, още ученик, и неволно започнах да му говоря на Вие. Което заслужава напълно, не само заради огромния си талант, но и безгранична борбеност. Нетипичен, абсолютно осъзнат и мотивиран, Иво кани всички нас в един нов свят с всяка следваща своя книга.

За възрастта просто като число, за реалността и нейната липса в историите и ще прочетем ли нещо ново на един дъх съвсем скоро, ще разберете в следващите редове:

Едва 17-годишен имаш вече 7 издадени книги. Кажи ми, според теб, талантът нуждае ли се от възраст, от много преживявания и натрупан опит? 

Възрастта е просто число, но таланта иска време. Най-важно е желанието, то е в основата на нещата. Развитието ни зависи от самите нас.

Помниш ли първото нещо, което написа?

Беше разказ, който така и не довърших. Пишех го в една тетрадка и след всяка написана страница давах на майка ми да нанася корекции. Тогава въобще не подозирах, че ще стигна до тук. Беше ми необходимо много търпение, много четене и писане, но си струваше. Първото ми напълно завършено произведение бе разказа „Отмъщението“, който е част от първата ми книга – „Приятелите умират заедно“.

Какво вдъхва живот на твоите герои и истории? 

Моите герои винаги са хора, на които им предстои да преживеят катарзис. Историите най-вече показват непредвидимостта на живота.

Каква е реалността в последната ти книга “Портиерът към ада”?

Там сякаш няма реалност. Действията се смесват с кървавите сънища на главния герой. Той е момче на 19-годишна възраст. Разочарован от живота и от момчето, в което е влюбен, решава да предприеме по-драстични мерки. „Портиерът към ада“ е книга за болката, за любовта и силата не мечтите.

Какво ти дава писането? 

Дава ми най-вече правото да изразя себе си. Когато пиша всичко друго е незначително. Тогава освобождавам съзнанието си и сбъдвам мечтите си.

А взима ли ти нещо? 

Не бих казал, макар да съм изразходвал много нерви и енергия, но както казах всичко си струва, защото в крайна сметка книгите са това, което ме прави щастлив.

Срещаме любовта в твоите книги. Какво е тя за теб? 

Любовта не винаги е разочарование, тя е и моя мотивация. Напоследък пиша разкази на различна тематика – за любовта, за живота, за несправедливостта, но погледната от друга гледна точка. Съвсем скоро читателите ми ще имат възможността да се запознаят с новия ми проект, който слага началото на един нов стил на писане.

Получаваш ли съвети при писането, то е много личен момент? Кой е първият човек, на когото даваш да прочете новите ти творби? 

Винаги обсъждам идеите с моето семейство, с приятелите ми и едва тогава започвам да ги записвам. Моята майка е първият ми читател.

Има ли литературен герой, в когото виждаш себе си? Ако да, то кой е той? 

Да, той е Джордж Лукас. Главният герой от романа ми „Календарът на живота“. Той е писател, със здравословен проблем. Тази книга е много истинска, някои от героите са реални личности.

Ако трябва да опишеш Иво Христов с три думи, кои ще бъдат те? 

Иво Христов е мотивиран, борбен, мечтател.

Какво да очакваме от теб и твоите творби? Работиш ли върху нещо ново?

До месец и половина ще пусна една новела. Целта е да представя книгата на рождения си ден. Съвсем скоро ще споделя повече от моята фейсбук страница.

Какво ще пожелаеш на всички пишещи и четящи хора?

До всички пишещи и четящи хора: Борете се, бъдете търпеливи. Думите сбъдват мечти!

Снимки: Личен архив