Билингвизмът при малките деца е все по-често срещано явление, което значи, че все повече малчугани биват отглеждани с два различни езика. Въпреки, че най-често причината за това са смесените бракове и живеенето в страна, различна от родната, има семейства, които избират детето им да проговори два езика от бебе поради други, лични мотиви.

Според някои, двуезичието от ранна възраст е добър начин да осигурим на децата си по-богат избор за в бъдеще, имайки предвид, че живеем във времена, когато границите по света избледняват все повече. Други, обаче, смятат, че това само би объркало малчуганите, а трети – че е невъзможно.

Ако наистина искате детето ви да израсне с два езика, ще се наложи да загърбите митовете относно, колко е непостижимо и вредно това, и да се въоръжите с план, търпение, постоянство, време и желание. Също така няма да е излишно да се подсигурите и с книги и песнички на двата езика, които ще помогнат на малчугана да свикне с думичките, и то по забавен и приятен начин.

Междувременно, ще ви представим и три доказани метода, всеки от които можете да приложите по време на вашето двуезично приключение.

Малцинственият език се говори у дома

Този метод е сред най-използваните от родители, които споделят един и същ майчин език, но не живеят в страна, в която се говори на него. В точи случай, възрастните говорят, както помежду си, така и с децата си на единия език, а другия малчуганите научават извън пределите на дома и семейството.

Предимства:

Не само усвояването на езика, но и цялостната комуникация в семейството е по-лесна, когато всички могат да си общуват на един и същ език. Освен това, по този начин детето има възможността да свикне с малцинствения език, защото ще прекарва достатъчно време използвайки го.

Недостатъци:

В случай, че малчуганът все още не посещава детска градина или училище и не прекарва достатъчно време, упражнявайки втория език, може да възникнат трудности в приспособяването към средата, когато стане ученик.

Друг проблем при този метод е, че е трудно приложим при смесените бракове, тъй като родителят, който не говори добре малцинствения език може да не се чувства комфортно да го използва. Освен това, в такава ситуация е възможно детето да научи грешни думи и произношения покрай родителя с различен майчин език.

Един родител, един език

Този метод е сред най-разпространените при отглеждането на деца с два езика и е точно, както звучи – на всеки възрастен му се полага само по един език, чрез който той да общува с детето. В случай, че детето не отговаря на родителя със съответния език, то трябва да бъде поправено.

Предимства:

При използването на този метод, има по-малко объркване за детето и повече лекота при разграничаването на езиците. Освен това, при смесените бракове, малчугана ще има възможността да чува всеки от езиците с правилното за майчин език произношение.

Недостатъци:

Ако между родителите няма равенство във времето прекарано с детето е трудно да се постигне баланс във владеенето и използването на двата езика. Възможно е единият от тях да се превърне в пасивен и да остане на заден план, което означава, че дори детето да го разбира, може да не иска да го използва.

Въпрос на контекст или време и място

При този метод използването на определен език зависи от контекста или от ситуацията. С други думи, има значение кога, къде и с кого сме. Един от начините да се приложи е като се определят групи хора, с които да говорим на съответния език, а друг – вместо хора, да се посочат определени ден или седмица.

Предимства:

Този метод помага на децата да се научат да съобразяват езика с околните и с обстановката, както и да не изолират никого от общуването.

Недостатъци:

При тази тактика, обаче, липсват баланс и постоянство, което може да допринесе за това, детето да се почувства объркано и/или да предпочете единия език пред другия.

Както виждате има разбнообразие от методи, които могат да бъдат приложени в отглеждането да деца с два езика. Въпрос на избор, е на кой от тях ще се спрете и въпрос на обстоятелства, желание, търпение и време – дали той ще проработи.

Снимки: Unsplash