Легендарната българска театрална и киноактриса, навърши 75 години. Рождения си ден тя отпразнува в Берлин, където ще участва в поредицата „Български артисти четат български автори“.

На връх 75тия й рожден ден, социалните медии бяха отрупани с безброй трогателни послания от множеството хора, които актрисата е вдъхновила. Сред известните личности, отбелязали рождения ден на Цветана Манева, са Слави Трифонов, Азис,Мариян Станков  и Ники Кънчев.

„Огромна“, „велика“ , „дълбок поклон“ , „истинска и земна“ , „дар божи“, „благородна и велика“ , „уникален човек“, „жена за подражание“ , „респект“.. Това са само някои от изпълнените с възхищение думи, отправени по адрес на Цветана Манева. Освен, че ни трогват, те ни карат и да се замислим, колко много българи е успяла да докосне тази жена. Но не просто с талант, а и с човечност.

Представяме ви 11 от най-силните и истински изказвания на великата Цветана Манева.

“Три неща научих от мама – никога да не пропускам да казвам “Обичам те”, когато ми се иска да го кажа, да не поемам вина за неща, които не съм извършила, и да казвам истината.”

„От несполуките съм научила много повече, отколкото от успехите си.“

“Да си позволиш да остарееш млад е много лошо.”

„Всичко, каквото можеш да дадеш на хората, трябва да го дадеш в мига на неговото сътворяване. Защото нищо материално не можеш да оставиш след себе си.“

„Духовността се убива от липсата на човеколюбие.„

„Вярвам във възмездието и живея така, че да не го предизвиквам.“

„Когато стремежът на едно съществувание е оцеляването, то не е живеене.“

„Лошото, което се случва, не е случайно. То е за да преминеш през нещо. Страданието бележи човека. Отбелязва нещо върху него. Концентрира го, става внимателен, развива сетивността му спрямо останалите.“

„Както лекарят премахва физическата болка, така изкуството облекчава душевните страдания.“

 „Възпитавана съм така, че животът ми ще протече съобразно усилията ми, старанието ми, амбицията ми, определени качества, най-вече дисциплина и трудолюбие, които ще ме направят доволна от това.“

„Свързвам начина, по който се чувствам, с това, че умея да се радвам на простите неща. Нямам болезнени амбиции, стремежи и желания. Човек съм, който умее да се отнася към другите. За мен е важно аз да мога да отдавам обич. Не гледам на това като разменна монета – аз давам и трябва да получа. И това ме поддържа в равновесие.“