Тя е твърде млада, твърде откровена и твърдо стъпила на земята, макар и да левитира от емоции. Тя е Цветелина Димитрова

На пръв поглед е прекалено крехка и нежна за думите, които пише. Като я опознаеш, разбираш че това съвсем не е така. Един млад мечтател, на когото не е чужда любовта, самотата и всяка друга емоция, която разтуптява или разбива човешкото сърце. Цветелина Димитрова е съвкупност от всичко това, която обаче трябва да разлистваш лист по лист, точно като книга, за да разбереш същността ѝ.

На днешния празник 24 май, в който думите и писмеността се превръщат в изкуство, си говорим с Цветелина за необходимостта от писането, тежестта на откровението и има ли странични ефекти от първата ѝ стихосбирка “Няма драма”:

Кога започна да пишеш?
Беше отдавна. Истината е, че не мога да си спомня с точност момента. Някой ден от седмицата
ще е било. Преди известно време, смятах, че съм наясно поне с причината. По-късно осъзнах, че
това далеч не е така. Вероятно по този начин само я маркирах. Оставям образите да я нищят.

Какво те кара да пишеш?
Ами, при мен се случва със сигнал. Аз съм слушател. А в този смисъл необходимостта ми да
бъда негов проводник. Изконен маниер на саморазрушение след разрушението в търсене на
опора.

А какво ти дава писането?
Хората, които ме познават знаят, че съм емоционално левитираща личност. Понякога, това
много ми пречи, понякога пък помага. В някаква степен писането ме гравитира.
При всички положения взима повече, отколкото дава.

Издаде първата си стихосбирка “Няма драма”, разкажи ни за нея и как се чувстваш?
„Няма драма“ излезе от печат през февруари. Бързам да кажа, че една от критичните бележки
гласеше следното, книгата има страничен ефект – нарушение на съня.
Впрочем, изобщо не предполагах такъв завършек на писаниците ми. За мен е нещо като туптене,
което оставих на масата. Туптене със седемдесет и две страници. Само толкова. Хубаво ми е.

Помниш ли първото си стихотворение? 

Да, помня го, но бегло. Бих написала последното, но все още нямам такова.

Мислиш ли, че поезията има почва за развитие у нас?

Това би следвало, да е въпрос на личен избор.

А мислила си да “избягаш” и да пишеш на език различен от родния си?

Майчиният ми език е моя същност. Пишейки на друг, навярно ще се загубя. Обичам лутанията,
но за мен това ще бъде нещо като несвойствено скитане в чужди обувки.
Но пък ще ми бъде интересно как ще звучи.

Заставаш пред белия лист – каква е първата дума, която ти идва на ум?
Поначало идват образи. Познати образи. Думите са случилото се между тях. Аз ги написвам.

Има ли нещо, за което не обичаш да пишеш?

По-скоро не мога да пиша за неща, които не съм понесла върху себе си. Много често ми задават
следния въпрос: не те ли притеснява откровеността. Отговорът е не. Никак дори. И е така,
защото за мен тя не е слабо място, а оръжие. Добре е да си наясно, колко тежи и как се
използва.

Какво да очакваме от поетесата Цветелина Димитрова?
Ами, всичко може да се очаква. Това звучи като нищо, пак е правилно.
Зависи от това, какво ще е времето в мен.

Напиши ни “нещо”:

празнотата която ми остави
огладнява вечер
отваря ме с едно движение
както се отваря консервна кутия
реже ме на резени
междуребрено
яде ме
без да ме дъвче

***

жалката крушчица
дето виси от тавана
дето под нея се яде
под нея се пие
дето под нея се свива
под нея се пуши
дето под нея се ляга
под нея се плаче
под нея се моли
дето под нея се крои
под нея се шие
под нея се облича
под нея се съблича
дето под нея се прави любов
под нея се разказват преживелици
под нея настъпва срам
под нея се признава
под нея се гради бъдеще
жалката крушчица
която с тебе делим
осветява живота ми