Ана Уинтур напуска Vogue като главен редактор

Време за четене: 4

Има хора, които просто заемат позиции. Има и такива, които създават епоха. А има и Ана Уинтур – жената, чиято сянка пада върху всяка корица, всеки Met Gala килим, всеки нов дизайнер, опитващ се да дефинира какво значи висша мода днес.

Когато погледнем зад безупречния ѝ боб, скритите очи зад тъмните очила Chanel и приглушения шепот, с който казва повече от цели модни редакции, ще открием не просто икона. Ще открием власт. Изкована в нюйоркски бетон, захранена от амбиция, подредена в безкрайна поредица Vogue архиви.

От Лондон до 1 World Trade Center

Родена в Лондон, дъщеря на влиятелен редактор, Ана сякаш е била предварително програмирана за редакторска власт. И все пак, никой не я очакваше като урагана, който през 1988 г. ще смени посоката на американското Vogue. С първата си корица (Микела Берку в дънково яке и тениска) тя каза на модния свят: „Аз не съм Мирабела. Аз съм тук да правя нещата по свой начин.“ И го направи.

Днес тя не просто управлява американското издание – тя е глобален съдържателен директор на Condé Nast. Възможно най-високата точка в медийния Олимп на модата.

Нейно Величество, шефът

Според последния материал на Daily Mail, Уинтър получава между 2 и 4 милиона долара годишно. Заплатата обаче е само част от мита. Има шофьор, който я вози със специална S-класа Mercedes; има престой в Coco Chanel Suite в Ritz по време на седмиците на модата; има бюджет от 200 000 USD годишно само за гардероба, с който да репрезентира „златния стандарт“ на Vogue.

Това не е просто възнаграждение. Това е инфраструктурата на култ към личността, в най-стилизираната му форма.

Met Gala: Храмът ѝ, където всички се покланят

Всяка година Met Gala е домът на блясъка, превърнат в социално-аристократична арена. Но преди да видим тоалетите, да чуем темата или да усетим естетиката – Ана вече я е създала. Тя не е просто куратор на експозиция. Тя е вратарят към рая на славата. Ако си вътре, това е валидиране. Ако си вън, може би просто не си достатъчно добър. Все още.

Признанието – най-високо ниво

През 2023 г. Ана беше отличена от крал Чарлз III с Орден на почетните сподвижници. А сега, през 2025 г., тя получава Президентски медал за свобода от президента Джо Байдън. Това са не просто награди. Това са печати върху историята.

Но… перфектна ли е диктатурата?

Критиките към Ана не отсъстват. Обвинявана е за липса на достатъчно разнообразие, за фаворизиране на недостижими стандарти за красота, за мълчание в ключови социални дебати. През 2020 г. тя публично признава, че е допуснала грешки. Но в този свят на визия, имидж и символи – дори признанието ѝ се превърна в стилово изявление.

Тишината, с която властва

Срещал съм много хора, които се възхищават на Уинтър. И още повече, които се страхуват от нея. Но истината е, че тя успя да направи невъзможното – да задържи властта, авторитета и естетическата си философия в свят, който се мени с всяка Instagram Story.

За едни тя е студена, безмилостна и затворена. За други – гений, който преобрази модната журналистика. А за мен – тя е монолит. Не просто жена в списанието. А жената, която е списанието.

 

 

Снимки: Getty Images

Владимир Иванов

Сподели статията