Анна Уинтур предаде Vogue US

Анна Уинтур предаде Vogue US на Марк Джейкъбс

Декемврийският брой на американския Vogue е, по-всяка вероятност, един от броевете, които нито един от нас няма никога да забрави. Или поне аз лично бих се заела със задачата да не ви позволя да забравите, че чудото се случи: Анна Уинтур предаде своя Vogue на някой друг. Тя позволи на някого другиго да курира цял брой!! Без съмнение Марк Джейкъбс е един от малкото съвременни гении, които биха успели да се наместят комфортно в Manolo Blahnik-a на желязната лейди на модата. Разбира се, съвсем в духа на последната колекция на дизайнера, декемврийският брой на американския Vogue е пълен с креативно раздути пропорции, почти анимационни силуети и откровено “невъзможна красота”.

Септември 2024. Малко преди да стане време за скандали и раздори, малко преди да станем свидетели на разпадащата се психика на цяла Америка и на невиждано до момента разделение на американската нация, една жена е поставена пред критичен избор. Нейното име е Анна Уинтур и тя трябва да пусне декемврийския брой на американския Vogue непосредствено след резултатите от последните избори за президент на Щатите. Пред нея стои тежката задача да създаде този брой в една реалност, а да го публикува (по всичко личи) в друга. Кой би могъл да се справи с това да съумее да отпразнува креативността, свободата, движението, стила, изкуството и … просто нещата, които ние желаем, не, не, нямаме нужда от тях, а ги желаем? Кой би се справил по-добре с това от Марк Джейкъбс?

На корицата на декемврийския брой е принцеса Кая Гербер, заснета от негово величество Стивън Мейзел. Само тя, на цветен бекдроп. Съвсем семпло, но толкова ефективно.

Преминавайки през визиите на г-н Джейкъбс, особено през цветовите комбинации, през силуетите и профилите на обувките (най-вече!) няма как да не ми направят впечатление препратките към любимите анимационни героини на Америка – Мини Маус и Дафи Дък! А голямата коса, изразителният поглед, изчистената портретна фотография, без ефекти, без излишно театралничене, някакси успяват да ме върнат в 50-те години на миналия век. През 60-те години на миналия век се ражда и нещото, което аз дефинирам като “истинската красота на жената”. Суровата, безапелационна, истинска красота на жени като Бети Пейдж, Одри Хепбърн, Грейс Кели, Мерилин Монро, Джейн Менсфийлд и други. Красота, която те оставя без дъх и не ти дава възможност да си поемеш такъв известно време.

Но нека се върнем на нашето креативно дуо – Уинтур-Джейкъбс. И двамата споделят, че ги е било страх, разбира се – поради различни причини. Анна Уинтур не е поверявала Vogue на никого другиго, никога. Дори сама споделя, че е впечатлена от колегите си в другите издания на Vogue, например от редакторите на френския и британския Vogue, защото са работили в екип с не един или двама гост-редактори в миналото. Затова и тя решава да е дръзка по различен начин, да направи нещо, което никога не е правила преди. Марк Джейкъбс не би трябвало да е изненадващ избор – те двамата са в прекрасни отношения. Самият той споделя, че се чувства като един от малцината хора на този свят, които успяват да видят Анна Уинтур отвъд облика и персоната ѝ на Главния Редактор на Vogue. В крайна сметка, само на едни истински приятели, е възможно този брой да им коства саааамо един много сериозен скандал и един по-малък.

Резултатът от приятелството и доверието на двете модни легенди е онлайн тази седмица и ще бъде по вестникарските будки от 26 ноември. Без съмнение по-пикантен от обичайния Vogue, той включва статии от имена, които никога преди не са работили за списанието. Не мога да не спомена драматурга Джеръми О. Харис, който пише за болката от носенето на корсет, за изкуствените нокти и мигли и всичко онова, което той сам дефинира като “невъзможна красота” … и колко много я желаем.