Мода

Antonio Marras покани Милано на една безкрайна сардинска сватба

От Пепа Попова-Пепита
Време за четене: 7

За пролет-лято 2027 Антонио Марас отново носи своята Сардиния в Милано. Този път дизайнерът превръща обществена градина в огромна сватбена трапеза, отворена за всички – с дантели от чеиза, брокат, шифон, аромат на мирта и бижута, създадени в диалог с Джовани Распини. Една средиземноморска история за красотата, която няма нужда да бъде съвършена.

съдържание

Докато Milan Fashion Week традиционно ни води от дворци до индустриални пространства, Антонио Марас избира нещо много по-лично. Той отново се връща към Сардиния – острова, който присъства почти като постоянен герой в неговата работа – и я пренася в Giardino Vincenzo Muccioli, обществената градина срещу ателието му на Via Cola di Rienzo в Милано… И я превръща в сватба, или по-точно в онзи особен момент след сватбата, когато празникът е продължил толкова дълго, че никой не е успял да се преоблече.

Колекцията носи поетичното име „Nozze di un Mezzogiorno di Mezz’estate“ – „Сватба по пладне в средата на лятото“.

Сутринта след една безкрайна сардинска нощ

Историята, която Марас си представя, започва след нощта на Свети Йоан. Празненството е продължило до сутринта. Гостите все още носят дрехите от предната вечер – леко измачкани, пропити със соления морски въздух и с аромат на мирта, едно от растенията, които неизменно свързваме със средиземноморския пейзаж на Сардиния и точно това усещане за красота след празника, а не преди него всъщност определя цялата колекция.

Нищо не трябва да бъде прекалено подредено, нищо не трябва да изглежда недокоснато, това са дрехи, които сякаш вече имат спомени.

„Истинският празник няма нужда от врати“

Има още един красив детайл в историята. Ревюто не е затворено единствено за поканените гости на модната седмица. Пространството е отворено и за случайните минувачи.

Причината Марас обяснява съвсем просто:

„Истинският празник няма нужда от врати.“

Така подиумът постепенно престава да бъде просто подиум и се превръща в огромна сардинска сватбена трапеза насред Милано – място, на което модата, хората и градът могат да се срещнат. Идея, която прекрасно пасва на света на Антонио Марас, където дрехите почти винаги са част от по-голяма история за семейство, традиции, места и спомени.

Самите дрехи изглеждат така, сякаш са събирани през различни поколения. Деликатността на макраме и Chantilly дантелите, шифона и органзата се среща с плътността на брокатите, жакарда и фината вълна. Това е сблъсък между леко и тежко, романтично и практично, празнично и ежедневно. Особено интересен е парка моделът.

Марас го деконструира и освобождава от първоначалната му функционална роля, но без напълно да изтрива произхода му.

Както самият дизайнер казва – дрехата се освобождава от функцията си, „без да губи паметта за нея“. И това изречение би могло да опише почти цялата колекция. Миналото присъства навсякъде, но никога като костюм или буквално възпроизвеждане на традицията.

Цветовете на Сардиния

Палитрата също следва пейзажа и атмосферата на историята. Всичко започва с топлите нюанси на мед и пясък, преминава през пудрено розово, военно зелено и земни кални тонове, преди постепенно да се разтвори в черно. Това са цветовете на лятото, но не на онова ярко, почти туристическо средиземноморско лято.

По-скоро на Сардиния след залез – прашна, солена и малко меланхолична, а ефирните материи правят така, че дори по-тежките и тъмни силуети да запазят усещането за движение.

Сардинските символи се превръщат в бижута

Последният щрих към историята идва от новото сътрудничество между Антонио Марас и Джовани Распини. Заедно те създават бижута от патиниран бронз, в които традиционните и природни символи на Сардиния получават нов живот. Появяват се сардински маски, гекони и букрании – декоративният мотив, вдъхновен от черепа и рогата на бик.

Но при Марас те не са просто украшения, те се превръщат, по думите му, в „украшение, талисман, памет“.

Именно паметта е нишката, която свързва цялата колекция – от дантелата, която сякаш е извадена от стар семеен чеиз, до традиционните символи, превърнати в съвременни бижута.

Красотата не трябва да бъде съвършена

В крайна сметка Antonio Marras пролет-лято 2027 не разказва толкова за една истинска сватба, колкото за спомена от нея, за сутринта след празника, за роклята, която вече е леко намачкана, за дантелата, която може би е принадлежала на някого преди нас, за миризмата на море, останала върху дрехите, за бижуто, което носим като талисман, за масата, около която винаги има място за още един човек.

И точно затова решението да се отвори ревюто към минувачите изглежда толкова естествено. Сред целия блясък на Milan Fashion Week, Антонио Марас създава не просто модно шоу, а празник, на който всички са поканени.

Защото неговата Сардиния не е само географско място. Тя е памет, семейство, море, традиция и малко хаос след една прекалено дълга лятна нощ.

А красотата? Както казва самият Марас, тя „не търси съвършенството“.

Тагове:
Сподели статията

Най-ново

Последвай ни

Виж още