За своята 170-годишнина Burberry не избира носталгията. В колекцията пролет-лято 2027 Даниел Лий кани легендарната текстилна дизайнерка Силия Бъртуел да разруши, пренареди и оцвети някои от най-разпознаваемите кодове на британската модна къща. Резултатът е Burberry, което изглежда по-човешко, по-тактилно и нарочно несъвършено.
Има два начина една модна къща да отпразнува 170 години история. Първият е да отвори архивите и да покаже най-големите си хитове. Вторият е да вземе всичко, с което я разпознаваме, и да си позволи да го промени.
Даниел Лий избра второто.
За финала на London Fashion Week творческият директор на Burberry срещна британската модна институция със Силия Бъртуел – една от големите фигури на британския текстилен дизайн, чиито рисунки оформят част от визуалния език на 60-те и 70-те години.
Самият Даниел Лий описва идеята като своеобразно „връщане към основите“, към нещо инстинктивно, истинско и почувствано. И точно това се превръща в ключ към колекцията: вместо безупречността на индустриалния лукс тук се търси емоцията, следата от човешката ръка и красотата на малкото несъвършенство.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Когато карето на Burberry започне да се променя
Силия Бъртуел не подхожда към архивите на Burberry със страхопочитание. Напротив, тя си позволява да играе с тях.
Емблематичното House Check на Burberry първо се превръща в gingham каре, а след това почти се разпада до обикновени райета. Появяват се цветя, фрагментирани лица и свободно рисувани мотиви, които нарушават установения ред.
Принтовете изглеждат почти като колаж – срещат се под необичайни ъгли, наслагват се и нарочно избягват прекалената прецизност. Нюанси на мимоза, лавандула и боровинка нахлуват върху класическите карета. Следват бродерии, пайети, тръбовидни мъниста и помпони, които придават на повърхностите почти триизмерно усещане. Това е една по-свободна версия на Burberry – весела, леко странна и далеч от идеята, че луксът задължително трябва да бъде безупречен. Тук понякога именно малката странност прави една дреха интересна.
View this post on Instagram
Луксът, който изглежда вече носен
Една от най-силните идеи в колекцията е отношението към материите. Коприната и памукът са изпрани, омекотени и боядисани след ушиването, така че дрехите да придобият патината на вещи, които вече са били носени и обичани.
Това е интересна промяна в представата за лукс. Вместо всичко да изглежда току-що извадено от кутията, Burberry търси усещането за дреха, която вече принадлежи на някого.
Коприненият тафта навлиза дори в най-разпознаваемата територия на марката – тренчовете, палтата и дъждобраните. Тафта и faille оформят парашутни обеми, деконструирани яки и леки пелерини.
А типично функционалните елементи на Burberry – колани, еполети и cargo джобове, вече не са непременно само част от конструкцията. Чрез trompe-l’œil и бродерия те самите се превръщат в декоративни мотиви.
Както обяснява Даниел Лий, нищо не трябва да изглежда прекалено изгладено или безупречно. Несъвършенството се превръща в начин животът да влезе в дрехата.
View this post on Instagram
От мини тренча до копринената рокля
Същият принцип определя и силуетите.
При дамската линия Даниел Лий играе с противоположностите – мини срещу макси, скъсен тренч срещу свободно car coat палто, къси панталони от напа срещу богато бродирани копринени рокли.
Самите линии остават сравнително семпли, за да позволят на материите, принтовете и техниките да говорят.
При мъжете усещането е още по-непринудено. Това е млад гардероб, но не такъв, който отчаяно се опитва да изглежда млад. Някои от дрехите сякаш са взети от гардероба на баща или дядо и след това са носени по съвсем различен начин.
Boxy сака от копринена рафия, изпрани памучни Harrington якета, скъсени панталони, прозрачни ризи с военни препратки и workwear модели от деним и платно изграждат гардероб без излишна церемониалност.
В основата стои идеята дрехите да се носят с лекотата на тениска. Именно нейната по-плоска и квадратна форма се превръща в една от повтарящите се линии на колекцията.
View this post on Instagram
Аксесоарите също трябва да имат история
Разговорът между наследство и ръчна изработка продължава и при аксесоарите.
Чантата Derby, вдъхновена от конния свят, получава пайетени райета и ръчно завършени цветя. Sloane използва плетена кожа, а Trench bag взема характерния колан на емблематичното палто като отправна точка за дизайна си.
При обувките отново няма усещане за недосегаема новост. Ботушите Kent са изпрани и патинирани, докато моделите Somerset, мулетата и сандалите са покрити с тъкани цветя, бродирани райета и кожени дискове.
Дори най-изисканите вещи изглеждат така, сякаш вече са били носени и са започнали да натрупват собствена история.
И може би именно тук се крие една от най-съвременните идеи в цялата колекция – луксът не като нещо, което пазим недокоснато, а като нещо, с което живеем.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Дейвид Боуи звучи, докато Burberry празнува 170 години
Мястото на ревюто също е далеч от демонстративния разкош, който бихме могли да очакваме за подобна годишнина.
В Chelsea College of Arts пространството е бяло и почти лишено от декорация. Дървените мебели са разположени непринудено, а саундтракът преминава през четири десетилетия от музиката на Дейвид Боуи. Резултатът е атмосфера, в която се срещат експериментът, топлината и онова особено британско отношение към индивидуалността.
То присъства и в кастинга. Даниел Лий не търси усещане за унифицирана модна армия, а различни характери и присъствия.
Сред лицата около събитието са Джонатан Бейли, Брайт, Роузи Хънтингтън-Уайтли, Джейсън Стейтъм и Сентръл Сий – много различни личности, които допълват по-суровата и съвременна картина на Лондон, която Даниел Лий иска да запази.
View this post on Instagram
