Днес американският писател-циник щеше да навърши 97 години. Противоречив, скандален, откровен до болка, Чарлз Буковски е толкова мразен, колкото и обичан от читателите и до днес.

Комарджия, алкохолик и женкар, Буковски пише за онези, които хората избягват – грозните, самотните, лудите. Поемите му в свободен стих са също толкова директни, колкото и прозата му и вие или ще го заобичате завинаги, или ще го намразите от дъното на душата си, веднъж докоснете ли се до творчеството му.

В деня на рождението му, нека си припомним най-великите му откъси и цитати, които със сигурност сте срещали в интернет, ако не сте чели директно от книгите му:

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

Точо това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.

С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.

Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.

И едно любовно писмо до неговата любима Линда, което и без подписа му е ясно, че е написано собственоръчно…

Хареса ми това, което извърши с ръка, станах по-горещ от ада… всичко, което правиш, ме нажежава като ада… изригвам към тавана… ти, кучко, ти, гореща до червено проклетнице, ти, хубава жено… ти породи нови стихове, нова радост и нови номера у едно старо куче. Обичам те, обичам космите на катеричката ти под пръстите ми, путчицата ти, която усещам влажна и топла под пръстите си; ти – права, облегната на хладилника, прекрасен хладилник имаш, косите ти оплетени се спускат диви, ето те, дива птица, дива си цяла, гореща, похотлива, чудотворна… въртя се подир главата ти, опитвам се да впримча езика ти в устата си, с езика си… бяхме в Бърбанк и бях влюбен, любов в ултрамарин, боже мили, богиньо проклета, остен мой и кучко моя, моя моямоямоя, тръпнеща, дишаща, с косми обточена путко райска, обичам те… също и твоя хладилник, впити и вплетени, а изваяната глава ни гледаше с циничната си, лиричната си, любовната си усмивчица…

Искам те,
искам те,
искам ТЕБ,
ТЕБ ТЕБТЕБТЕБТЕБТЕБ!