Той е неудобен. Той е различен. Той е странен за някои, може би? Ричард Сатурнино Оуенс, по-известен като Рик Оуенс, трансформира своя мрачен, но бляскав, постапокалиптичен поглед върху бунта и грънджа – в световноизвестен моден бизнес за милиарди. Всяко поколение има един характерен за него дизайнер, който просто го разбира. Разбира инстинкта и нуждата на младите да прескачат границите. Той сякаш говори на един език с духа на времето. Този артист прави всичко с лекота – от създаването на дизайните, през изнасянето на цели колекции, чак до строяване на верни армии от почитатели и съмишленици. В контекста на днешния ден, този човек е Рик Оуенс. А вчера отпразнувахме неговата 63-та годишнина под слънцето.
Трудно е да се посочи артист, който не е бил вдъхновен от Властелина на Мрака. От колеги дизайнери, през хип-хоп и рап артисти, които му посвещават цели тракове от албумите си – всички го разпознават. Разпознават уникалността му, способността му да открие една неразучена ниша. Способността му да я превърне не само в емблематична за самия него зона на комфорт, но и вече в норма за тълпите съмишленици и последователи на визионера. А той е всъщност толкова много по-напред от това!
Неговият безграничен успех се дължи главно на тези тълпи съмишленици и последователи – а те са орди, наистина. И са откровено казано отдадени до гроб на дизайнера и бранда.
Аз ги разбирам. Разбирам и нуждата от дизайнери като Рик Оуенс. Той е всичко онова, което никой не си е позволявал да бъде много дълго време. Той е глътката витален въздух, която си поемаш, щом изплуваш на повърхността на океана от посредственост и изчистени линии. Той е средният пръст в лицето на конформизма. Той е бунт. Той е пънк. Той е онзи огън, който кипи във вените на младите, на другите неудобни. На онези, на които им се доказва всеки ден, че не са за тук. А те всъщност са.
Защото модата е субективна. Тя е всичко, тя е целият свят, но е субективна. Да, имаме много обективни причини, поради които обличаме нещо – може би искаме да отидем на плажа или да потанцуваме на сватбата на сестра ни, да отидем с кучето на поход в планината с преспиване в някоя малка хижа … но през останалото време нямаме причина или ангажимент към определено облекло. Тя събира и разделя. Дори в нашия фолклор се казва “По дрехите посрещат – по ума изпращат”.
Тогава какво прави Рик Оуенс толкова еднакво желан и мразен, обичан и хулен?
Независимо дали става дума за биологично или припознато семейство; за любов и отдаденост към модата; за бягство в паралелна алтернативна вселена. Независимо дали разглеждаме облеклото си като инструмент за изразяване на индивидуалността или за изграждане на увереността в себе си, Рик Оуенс като лейбъл и дизайнер продължава да е завинаги там. За своята модна армия.
Да живее Рик Оуенс!
View this post on Instagram
Снимки: Getty Images/Instagram
