Има дестинации, които не са на картата на масовия туризъм. Не защото няма как да бъдат – а защото не искат. Те пазят своята тишина, своята дива красота и своите хора. Такова е село Емона – едно от най-потайните кътчета на родното Черноморие, кацнало на последния рид на Стара планина, там, където приключва Алековият маршрут Ком-Емине и там, където земята се влюбва в морето.
Пътят до Емона е само за истински влюбените в автентичното. От Бургас или Свети Влас се стига лесно до Иракли, но последните пет километра до село Емона са разкошен пейзаж от дупки. Когато пристигнеш, виждаш защо. Тук залезите се леят в злато и розово, терасите гледат право в синевата, а въздухът ухае на море, мащерка и свобода.
Емона не е място за хотели, чадъри и опашки и все пак плажът на Иракли е организиран така че да не липсва нищо. Село Емона е убежище на бохемата – художници, музиканти, актьори, които търсят не просто дом, а вдъхновение. Лятото улиците се изпълват с цвят, стативи, смях на деца и свободно разхождащи се магарета.
Да, правилно прочетохте. Те са мили и гостоприемни, винаги се спират за снимка или за поздрав.
В селото почти няма мобилна мрежа, няма супермаркет, няма дори водопровод. Има джипове, сонди, резервоари, но най-вече – избор. Избор да релаксираш в ритъма на природата и изкуството. Малки хотели като Villa Entre, които с качество, уют и отношение пренасят небцето ти в българския Прованс.
Историята разказва, че селото се развива през 80-те, когато Марина и Димитър Гачеви купуват къща тук. Следват ги приятели, после приятели на приятели. Днес в Емона имат дом цигуларят Марио Василев, флейтистът Даниел Фархи, художниците Георги Липовански и Косьо Джелебов, актьорът Веселин Калановски. Всеки дом тук е галерия, всеки двор – сцена.
От 15 години село Емона организира и своя летен фестивал – интимен, безплатен, пълен с изкуство. Чести негови гости са Камелия Тодорова, Васко Кръпката. През 2010 г., група местни творци, архитекти и артисти решават, че няма да позволят времето да изтрие единствения свидетел на миналото – църквата „Св. Николай Мирликийски“ или по-известна като Емонския манастир. Тя е последната оцеляла сграда от манастира „Св. Никола“, основан още през 1847 г., и макар стените ѝ да носят белезите на годините, духът ѝ е жив.
Музиканти, художници и артисти се включват без хонорари – даряват време, талант и вдъхновение. Лятото в селото оживява с концерти под звездите, кино прожекции на открито, изложби, детски ателиета и пленери. Всяка картина, всяка скулптура, всяко произведение намира своя нов дом чрез търг, а събраните средства се превръщат в тухли, греди и нов живот за храма.
Така, година след година, всяка есен се поставя ново парче от пъзела по укрепването и реставрацията на „Св. Николай Мирликийски“ – защото тук изкуството не е само вдъхновение, а и спасение.
Емона е и история за духа на българското море, което българи предприемачи превръщат в първокласно изживяване. Постоянните жители са около петима, но всяко лято стотици българи, а и чужденци идват в селото и започват да се чувстват вкъщи. Защото нос Емине е крайната точка, в която природата нежно ни нашепва, че всичко е любов – към природата, към изкуството, към усещането, че си открил своята точка спокойствие в душата. До следващото лято!
Снимки: Envato и Личен архив
View this post on Instagram




