Там, където слънцето целува Лазурния бряг, а изкуството се преплита с модата, се ражда една нова жена. Свободна. Дръзка. Непокорна. Нейното име е Габриел „Коко“ Шанел.
Изцяло със самочувствие и субективно мога да заявя, че като моден журналист дълбоко познавам работата и биографията на Габриел Шанел. Затова и препоръчвам, ако имате път това лято към Монако, да отделите 3 часа на създателката на стила Ривиера, градските пижами, Шанел номер 5 и жената, която се осмели да открадне панталоните от мъжкия гардероб.
Шанел е родена на 19 август 1883 година в Сомюр, малко градче в долината на река Лоара, но за модата тя според мен се преражда отново, когато животът ѝ я води до Южна Франция. Изложбата „Лудите години на Коко Шанел“ ме пренесе именно в тази епоха, в магичната атмосфера на следвоенните 1920-те години – време на промяна, женска еманципация и творческа експлозия. Още щом влязох във вила Палома, домът на Новия Национален музей на Монако /съкращаван често като NMNM/, за първи път имах привилегията в толкова мащабен контекст, да изследвам гениалната роля на Шанел на фона на Френската Ривиера – мястото, където тя не просто създава мода, а диктува бъдеще.
Селекция от над 200 обекта, включително дрехи, картини, скулптури и редки фотографии, ме въвлякоха в диалог между нейните модели и колаборациите й с гении като Пикасо, Соня Делоне, Жан Кокто и Ман Рей.
Монако е много повече от изкуствен блясък
Някой мъдрец беше казал за Княжеството: “Или ти вземаш от Монако, или то взема от теб.” Да, тук изкушенията са построени едно до друго, и да – в днешния контекст на изкушаващи ни пороци, валидация чрез лога и хазарт, тази максима продължава да бъде абсолютно вярна. Ако мислите, че Княжество Монако е просто символ на скъпи коли и евтини страсти, в грешка сте. Габриел Шанел е част от историята му, защото тя не просто облича жените – тя им дава роля в света. Именно в Монако, през 1914 г., отваря втори бутик в елитния хотел „Hermitage“, където нейните модели бързо се превръщат в must-have за дами от най-висшето общество.
Княжеството тогава е средище на опера, балет, спорт и артистична провокация. Както и днес руското влияние и култура са навсякъде. Балетите на виртуозът Дягилев превземат сцената в Монте Карло, а принцеса Шарлота, дъщеря на княз Луи II, избира именно рокля на Шанел за сватбата си – акт на стил и изява на независим дух.
Нова дефиниция за елегантност
Още през 1912 г. в Довил, където е първият й битук, Шанел представя революционно спортно облекло – жени в панталони, шапки без пера, ленени блузи и свобода във всяко движение. Модата вече не е капан, а средство за себеизразяване. Границите между плажна визия и вечерен шик се размиват. Именно това е и началото на прочутия Riviera style – непретенциозен, но запомнящ се.
Художникът Кес ван Донген казва:
„Мога да рисувам само жени в рокли на Шанел.“
В тези думи има не само възхищение, а разпознаване на нейния принос в изграждането на една нова женственост.
La Pausa – домът на вдъхновението
През 1928 г. Шанел построява своята вила La Pausa в Рокбрюн-Кап-Мартен. Там тя не е модна императрица, а свободна душа – с късо подстригана коса, раирана блуза, панталон и перлени огърлици.
Още през 1930 г. La Pausa става обект на дълъг очерк, публикуван в американския Vogue под заглавие „Домът на госпожица Шанел“. Тази къща играе важна роля в живота на Габриел Шанел. В продължение на около двадесет години тя прекарва там време, заобиколена от близки приятели: херцогът на Уестминстър, но също и Жан Кокто, Салвадор Дали и съпругата му Гала, Сергей Лифар, Мисия Сер, Пол Ириб и Пиер Реверди.
На фотографиите, направени в La Pausa, Шанел е представена в лична и непринудена обстановка, заедно с кучето си и приятелите си. Тя въплъщава образ на свобода със своя небрежно елегантен стил, облечена в райе и панталон, с късо подстригана коса, понякога носеща единствено прочутите си перлени огърлици като аксесоар. Тези изображения се превръщат в иконични за стила на Шанел.
Фотографиите, запечатали тези интимни моменти, днес се разглеждат не само като образи на стил, но и като културно наследство. Защото в тях виждаме онази Шанел – жената, която създаде мита за себе си, и го подари на всички нас.
„Лудите години на Коко Шанел“ не е просто ретроспекция. Това е елегантен, артистичен разказ за свободата да бъдеш различна. Да бъдеш жена по собствените си правила. Или както би казала самата Шанел: „Модата отминава, стилът остава.“
