Или как жената си остава най-голямата муза
Пабло е роден на 25 октомври 1881 в Малага, Испания, а умира на 8 април 1973 в Мужен, Франция. След смъртта му голяма част от французите роптаят срещу този виден комунист, но днес сякаш времето по-мъдро им е дало сила да подредят уникални изложби и да изразят искрена почит Докато се разхождам в китното Ривиерско градче Мужен, любимо за художници и опитни гастрономи, усещам с всяка фибра защо Пабло е избрал да твори именно по тези земи, а скулптурата с неговата глава сякаш е създадена като скален масив от природата и днес зорко ни наблюдава дали ще продължим започнатата от него революция в изкуството.
Специалистите казват, че Пикасо е имал розов и син период, но за нас лаиците в изобразителното изкуство, той просто е обичал много и е показвал именно емоциите в картините си. Неговата първа френска любов е причина и днес да си говорим за кубизъм. Светското ѝ име е Фернанд Оливие. Годината на срещата им е 1904 г. Пикасо тъкмо се е преместил за постоянно в Париж и живее в най-артистичния квартал – прочутия Монмартър. Пабло е толкова влюбен, че я рисува непрекъснато. Така той създава световноизвестната картина “Госпожиците от Авиньон” – шедьовър, с който поставя основите на кубизма. Следва любовта му с изящната до съвършенство рускиня Олга Хохлова. Тя е част от балетната трупа на легендарния Сергей Дягилев, с която гастролира в Париж през май 1917 г. Съдбата ѝ праща като дизайнер на костюмите самия Пикасо.
Двамата бързо намират езика на любовта и огънят между тях пламва така, че Олга изоставя балетната трупа и заминава с Пикасо за Барселона. Този път Пабло гледа по-сериозно на любовта и на 12 юли 1918 г. двамата дори сключват брак, а един от свидетелите на ритуала е самият Жан Кокто. Семейният живот прави поне временно Пикасо по-умерен, от този период в творчеството му можете да забележите колко по-реални и характерни са картините му.
Раждането на сина им Паулу го вдъхновява и за цяла серия от творби, на които Олга блажено кърми. Любовното уединение на Пикасо, разбира се, трае кратко. Животът го среща със скандално младата Мари-Терез. Според много от биографите на Пикасо- най-обичаната жена, но явно отново недостатъчно, защото паралелно с нея Пабло има и афера с Дора Маар.
През 1937 г. Дора вече е утвърден фотограф и като такъв е поканена да заснеме процеса по създаването на “Герника” – легендарното платно, което Пикасо рисува в ателието си на “Рю де Гран-Огюстен”. С провокативното си мислене, смелите си виждания за изкуството и ясните си политически позиции Дора, макар и за кратко, успява дълбоко да влезе под кожата на Пикасо. За да е пълна любовната драма, Мари-Терез засича Дора и Пабло в студиото на художника.
Младата и буйна Мари поставя ребром пред Пикасо въпроса за любовта и го принуждава да избере категорично една от двете. Сигурно се досещате, че историята продължава с истински женски бой. Дора уж е голямата победителка и гордо се нанася в жилището и най-вече в живота на Пабло Пикасо.
За сърцето му май и самият той не е бил сигурен. Тези женски неволи Пикасо отново материализира в картина със заглавието „Птиците в клетка“, където е показан черен гълъб (Дора) и бял гълъб (Мари-Терез). След Дора идва ред на нова муза.
Това
Това съсипва фотографката и тя решава да изживее остатъка от живота си като монахиня, пишейки: „След Пикасо, само Бог“. Новата муза в живота на гения се казва Франсоаз Жило и е само на 22 години, когато през 1943 г. се запознава със световноизвестния и с около 40 г. по-възрастен от нея Пабло Пикасо. Двамата имат две деца – Клод и Палома.
Но семейната им идилия също трае за кратко. Пабло продължава да се влюбва и Франсоаз, за разлика от всички преди нея – решително си тръгва от Пабло. Франсоаз Жило също рисува и след като напуска Пикасо, иска да се развива като артист. Тя написва книгата „Животът с Пикасо“, в която описва детайлни подробности за връзката си с художника. Различни източници твърдят, че Пикасо е опитал да я саботира и изпаднал в нечуван гняв, защото не успял да предотврати публикува – нето. Говори се, че когато Жило напуска Пикасо, той казва на всичките си познати търговци на произведения на изкуството, да не купуват нейните произведения, а самата Жило също отбеляза, че продължаването на идентифицирането ѝ във връзка с Пикасо „ѝ прави лоша услуга като художник.”Книгата й бързо се превръща в бестселър и дори повод за съдебен спор между Жило и Пикасо.
След Франсоаз идва ред на Жаклин Роке. През 1961 тя става втората му съпруга и поема и управлението на бизнеса му. Жаклин била неотлъчно до Пикасо и го обсебва до степен той да не контактува с децата си. Това предизвиква връщане към мрачния му син период, в който художникът използва предимно мрачни цветове, за да отрази мъката в душата . Пикасо създава над 400 картини с изображението на Жаклин – жената, която го принуждава да живее като отшелник. След като Пикасо умира на 8 април 1973 г., Жаклин не успява да преодолее мъката и се самоубива, неспособна да се справи без мъжа, когото тя също нарича „Бог“.
Колкото и непостоянен да е бил в любовта, Пикасо е константен в простата красота и жажда за новаторство, поднесено по убедителен начин. Освен картини, скулптури, керамични творби, костюми и театрални произведения, той е автор и на стотици крилати мисли. Затова с почит към него, огромна признателност и парещо нетърпение, ще си позволя за финал на тазседмичната ни среща да цитирам гения от Малага:
“Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.”
И той ни го показва дори и сега докато мълчаливо ни наблюдава от статуята си, която стои гордо на входа на Мужен- оазис за изкуството, галериите, гурме готвачите и арена на една от най-запомнящите се съвременни любовни истории- тази между Анджелина и Брад Пит. Сгушен сред хълмовете над Кан, Мужен е малко артистично селце, което съчетава духа на Прованс с френския усет за стил. Калдъръмените улички, артистичните галерии и панорамните гледки към Средиземно море го правят идеално място за бягство от шума на Ривиерата.
Неслучайно Пикасо, прекарва последните години от живота си тук. Мужен пази усещане за вечност и вдъхновение. В Мужен времето тече бавно – с аромат на лавандула, вкус на превъзходна кухня и тишина, в която човек чува себе си и лесно се влюбва. Посетете го, ще ми благодарите после!
Снимки: Getty Images и личен архив
