Да пратиш римата на майната й: “Тероар” от Мартин Стратиев

Ако си представяте поетите като нежни мъже, загледани в залеза, пиещи чай и носещи цветни кърпички, в джобчето на ултрамодерно сако, сте се объркали

Романтичният образ на поета се ражда от думите, които е написал. И то не под звуците на щракащи копчета на пишеща машина. Моля ви, живеем в 21 век.

Мартин Стратиев се превръща в интернет сензация за дни, а първата му стихосбирка – „Престъпна лирика“ и до днес вълнува.

Съвсем пристрастно гарантираме, че втората е още по-добра. Гореща от печат и с незасъхнало мастило „Тероар“ ни отвежда в един нов свят. От откъснатите малини в бабиния двор, до почти порасналото момче, разтърсвано от любовни трепети до мъжа, който стои зад белите страници, с капки вино по тях. Ако не разбирате от добра поезия пък, каузата на книгата е другата причина да я прочетете. Защото с всяка закупена книга Вие дарявате по един лев на СДРУЖЕНИЕ “ДЕЦА С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ”. А усмиките на тези деца си заслужават.

Вероятно не знаете, какво е тероар. Ако обичате виното, обаче, трябва да запомните следващите редове:

Терорар е усещане, философия. Всичко онова, което оформя виното в неговото съвършенство – климат, почва, местоположение, културата, сред която расте, начинът на отглеждане и обработка, инстинктът на хората към към тяхната земя, всеки слънчев лъч и капка дъжд. Тероарът е характерът на виното, а любовта е тероарът на живота.

Мартин е от мъжете, които държат оръжия в килера си. Ръцете му са изцапани с масло от двигателя на мощно Ducati, а брадата му е на точно шест дни. На пръв поглед е мъж, който не искате да засичате в тъмна уличка, но разгръщайки книгата му разбирате, че искате точно това.

Стиховете са колкото прости, толкова и дълбоки, абсолютно непретенциозни. Докосват всяка струна във вас, защото изразяват всяко чувство, което някога ви е разтърсвало. Всеки вид любов и копнеж. Онзи по детството, онзи по любимите баба и дядо, онзи по непреодолимата жена.

Мартин Стратиев е мъж пустиня, криещ хиляди загадки, малка част, от които ще се опитаме да разкрием днес:

Кой е Мартин с три думи?

Мартин Добринов Стратиев.

 

Кога написа първото си стихотворение?

Първото си стихотворение написах на 17 години.

 

А кога пишеш?

Пиша, когато съм разтърсен от емоция, но имам спокойствието и смелостта да го правя.

Кое е престъпното на лириката? А тероарното?

Престъпно е да пиша поезия сигурно хаха. Тероар съм аз самият.

 

Каква е връзката между виното и любовта?

Любовта се преглъща по-добре с бутилка вино.

 

Възприемаш ли се като поет?

Възприемам се като автор, който запечатва изживяванията си.

А какво е мнението ти за другите млади поети в страната? Доста различен си от тях.

Харесвам няколко млади поети. Някои хора казват, че това поколение не пише дълбоко, но са в грешка. Всяко поколение се вълнува от различни неща и ги пресъздава през призмата на времето в което се намира

 

Защо не обиколи всички телевизии и литературни четения като другите творци?

Защото за поезията не трябва да се говори толкова много, губи се чарът й.

 

Къде е римата и пунктуацията в твоите творби?

На майната й.

Как избра каузата, която подкрепяш с книгите си?

Запознах се с жените, които са създали сдружението за деца с онкохематологични заболявания и разбрах, че смисълът на живота ми е да им помагам в тяхната борба.

 

Какво ти носи общуването с тези деца?

Кара ме да се чувствам жив, полезен, щастлив, когато виждам усмивките и емоционалността им. Понякога съм и размазан от безсилие, но вярвам, че всички ще бъдат излекувани и се настройвам оптимистично. Те са невероятни бойци, на които се възхищавам и от които се уча.