Има един момент, познат на почти всеки човек. Стоиш на ръба на висока скала, гледаш надолу и за миг в съзнанието ти проблясва една напълно необяснима мисъл – ами ако скоча? Не защото искаш. Просто защото неизвестното те привлича.
Психолозите наричат това усещане The Call of the Void – „Повикът на бездната“.
Именно това чувство се превръща във вдъхновение за новата Haute Couture колекция на Даниел Роузбъри за Schiaparelli.
След огромния успех на предишната си колекция дизайнерът признава, че е попаднал в капана, който дебне всеки творец. Започнал да вярва, че е открил формулата за успеха: пътуване, архитектура, вдъхновение, а после ателието. Но колкото повече следвал собствената си рецепта, толкова повече усещал как творчеството му губи свободата си.
Тогава решил да направи точно обратното: да се откаже от сигурността, да приеме неизвестното и да скочи…
Именно тогава, както сам казва, колекцията започнала сама да се случва.
View this post on Instagram
Блаженството на бездната: един манифест
„Ще бъда напълно откровен. Колекцията от миналия сезон беше своеобразен пробив за мен – нова отправна точка за Schiaparelli. Помислих си: Ето, открих формулата.
Когато започнах работа по тази колекция, бях изпълнен със самочувствие. Вярвах, че трябва просто да повторя същия творчески процес.
Планът изглеждаше ясен:
Стъпка първа: замини на пътешествие и се вдъхнови.
Стъпка втора: посети емблематично архитектурно място и преживей онзи момент на възторг. Този път избрах Барселона и творенията на Гауди.
Стъпка трета: върни се в ателието, изпълнен с вдъхновение, и започни да създаваш.
Само че не се случи така.
Опитвайки се да контролирам творческия процес и пренебрегвайки онова, което французите наричат l’appel du vide – „повикът на бездната“, аз задуших не само себе си, но и самата колекция.
Формулите са пълната противоположност на магията на сътворението. Истинската магия може да се появи единствено когато напълно се предадеш на неизвестното.
Едва когато се оставих на тази бездна, започнах истински да се наслаждавам на създаването на колекцията.
Докато търсех своя път, непрекъснато се връщах към едно стихотворение на Райнер Мария Рилке от 1922 година – „Ти, тъмнино“. То говори за мистерията, вярата и непознатото и ми напомни, че често говорим за haute couture като за нещо, което трябва да бъде овладяно, но рядко се замисляме какво всъщност означава истинското майсторство.
Може би именно това е най-ценният урок, който Елза остави на тази модна къща. Не речник от символи и кодове, а смелостта да повярваш, че невъзможното само по себе си може да бъде творчески метод.
Именно в мига, когато сигурността изчезне, най-често се ражда нещо истински ново.
Затова… ела.
Подай ми ръка.
И нека заедно скочим в блаженството на бездната.“
View this post on Instagram
Как изглежда неизвестното?
В света на Schiaparelli то няма форма. Или по-точно сменя формата си непрекъснато.
Тук няма коприна, която да се държи като коприна, няма сатен, който да изглежда като сатен. Вместо това Даниел Роузбъри започва да експериментира със силикон, латекс и полимерни повърхности- материали, които никога досега не са били част от езика на висшата мода в ателиетата на Schiaparelli.
Едно от бюстиетата например започва живота си не като дреха, а като скулптура от глина. След това е отлято в силикон, оцветено и превърнато в почти сюрреалистично копие на човешкото тяло.
„Искахме не просто да създадем корсет, а една нова реалност – почти като подобрена версия на човешкото тяло“, разказва дизайнерът.
View this post on Instagram
Когато материята оживее
Колекцията непрекъснато задава един въпрос:
Какво всъщност прави haute couture толкова ценна?
Скъпите материи или ръцете, които могат да превърнат и най-неочаквания материал в произведение на изкуството?
В Schiaparelli изборът е категоричен. Ателиетата разработват изцяло нови техники, за да може силиконът да бъде съединен с конструкцията на корсета. Истински цветя са консервирани със специален разтвор, за да могат по-късно да бъдат ръчно бродирани върху роклите. Стотици цветове са изградени от чорапогащи, метални нишки и перли. Тук всичко е експеримент, изпълнен с невероятна прецизност.
View this post on Instagram
Сюрреализъм, който продължава да живее
Елза Скиапарели винаги е вярвала, че модата трябва да изненадва, че тя не трябва да бъде просто красива, а да кара хората да се спрат и да се запитат:
„Как е възможно това?“
Даниел Роузбъри продължава именно тази традиция. По подиума се появяват рокли, изградени от ефирни конструкции от кринолин. Бюстиета, които приличат на порцеланови скулптури. Истински цветя, морски анемонии, латексови пипала, рибени люспи, метални миди и златни бижута, които изглеждат повече като археологически находки, отколкото като модни аксесоари.
При Schiaparelli реалността никога не е достатъчна.
View this post on Instagram
Снимки: Instagram
