Скъпа Даяна …
Принцесо,
Искам да ти благодаря – с цялото си сърце – за онези моменти, когато твоят стил внезапно преобразяваше ежедневието ни. Уличните ти визии са не просто дрехи, а тихи истории за смелост, близост и човечност. Как би иначе обусловила байкър шортите с огромен суичър – избор, съсредоточен предимно върху противодействието. Срещу протокола.
Даяна, с болезнена нежност мисля за всички тези прекрасни възможности, от които ни лиши съдбата. Всички визии, които не ни даде. Безбройните залези, в които можеше да блестиш отново, облечена в деним и усмивка. Безброй папарашки снимки, от задънени улички, в които крачиш тихо, с белия си анцуг и леопардови ботуши.
Спомням си пуловера ти с овчица – черната овца сред бялото стадо – толкова простичък, а в същото време и символ на толкова много. Многозначителен жест в периода, когато ти самата си се чувствала различна и си търсела мястото си. За да дишаш отново спокойно.
Какво щеше да значи да те видим пак в този пуловер! Тази униформа на нежната ти бунтарска душа – с нея да разкажеш чрез цвета и формите, че да си различен не е проклятие, а дар.
Когато се замисля за твоите емблематични улични визии – в тях прозира не просто вкус. Твърдите контрасти в „униформата“ ти: байкър шорти и суитшърт с логото на Harvard или Virgin Atlantic – нежна, почти ритуална комбинация, която днес е толкова желана, защото носи … твоя дух. Дори имаме шега с модните ми приятели – всички преходни сезони са “Princess Diana” сезона – точно заради байкър шортите и големите суичъри.
Пуловерите ти с послания – било то „I’m a Luxury“, било то „Black Sheep“ – до ден-днешен носят не само спомен за образа ти. Те са емоция, признание, прозрение. Намеци. Тъга.
Даяна, ти умееше и да играеш семпло – деним с блуза, ансамбъл от пола, пуловер и маратонки. „Аз съм тук, аз съм част от вас“. Ти разчупи кодовете на кралската дистанция, позволявайки ни да те видим – не като символ, а като една от нас.
А днес, когато те няма, някак всичко чака … нещо. Може би теб. Денимът, пуловерите, провокативните слогани и надписи сякаш всички те нямат същата социална тежест, докато не ги обвием с твоят образ. Със спомена за теб.
Така, мила Даяна, бихме могли да продължим да разказваме за теб. Чрез дрехите си. Че ти си винаги тук. В духа, в топлината, в човечността на нашия свят. И няма думи, които да стигнат, за да благодаря за това, което си ни оставила, на мен и на всички от модната индустрия.
С вечна благодарност и мъничко вековна тъга,
Велислава
