За пролет-лято 2027 Джонатан Андерсън превръща ревюто на Dior в Jardin des Tuileries в почти сюрреалистична градина, където прозрачността постепенно преминава в плътност, полите се разтварят като цветя, а симетрията никога не е напълно съвършена. Представена по време на Paris Fashion Week, колекцията започва от един необичаен малък предмет – китайски орех, и се превръща в размисъл за красотата на природните несъвършенства.
Преди да видим първата рокля, виждаме дим. Той се издига от фонтана в Jardin des Tuileries, плъзга се по алеята около него и постепенно превръща една от най-познатите градини на Париж в декор, в който всичко изглежда леко размито. Сякаш гледаме през воал.
Началото на ревюто на Dior пролет-лято 2027, представено в рамките на Paris Fashion Week, не е просто театрален ефект. Водната пара подсказва една от основните идеи, с които Джонатан Андерсън работи този сезон, а именно преминаването между прозрачно и непрозрачно, видимо и скрито, ясно очертание и размита форма.
И както често се случва при Андерсън, голямата идея започва от нещо съвсем малко.
Вижте тази публикация в Instagram.
Един орех поставя началото на колекцията
Отправната точка е wénwán walnut – вид орех, който в Китай се колекционира и полира с години, докато постепенно придобие патина, разкриваща естествената структура и релеф на повърхността му. Именно този малък природен обект кара Андерсън да мисли за симетрията. Защото природата често изглежда съвършено симетрична само отдалеч. Когато се приближим, виждаме разликите.
„Това, което изглежда симетрично в природата, често не е напълно такова“, обяснява дизайнерът.
И тази идея постепенно започва да определя самите дрехи.
Вижте тази публикация в Instagram.
Когато полите се превръщат в цветя
Силуетите на Dior тръгват от класическата А-линия, но Джонатан Андерсън я освобождава от прекалената строгост. Обемните поли се отварят с всяка крачка. Те не стоят неподвижно около тялото, а реагират на движението му. Други рокли напомнят на обърнати цветя, сякаш венчелистчетата са обърнати надолу и обгръщат фигурата, без да я затварят.
И тук връзката с природата не е буквална. Андерсън не просто поставя цветя върху рокли. Той се интересува от начина, по който цветето е конструирано – от обема, извивката, естествената асиметрия и движението му.
Тялото остава свободно вътре в силуета.
Вижте тази публикация в Instagram.
Между прозрачността и плътността
Димът от началото постепенно намира своето отражение и в самата колекция. Прозрачните материи, плисетата и различните степени на плътност създават дрехи, които сякаш никога не разкриват всичко наведнъж. Понякога тялото се вижда ясно, после материята го скрива. Един пласт е почти безтегловен, следващият има значително по-силно присъствие.
Така прозрачността не служи единствено за съблазън. Тя се превръща в конструктивен инструмент – начин Андерсън да създава дълбочина и да кара силуета да се променя в зависимост от светлината и движението. Подобно на мъглата над фонтана, границите не са напълно фиксирани.
Вижте тази публикация в Instagram.
Несъвършенството като форма на красота
Именно тук малкият китайски орех от началото на историята придобива по-голям смисъл. Колекцията не търси математическата симетрия или стерилното съвършенство. Тя се интересува от малките отклонения, които правят един природен обект уникален. Едно венчелистче никога не е абсолютно идентично с друго. Двете половини на ореха могат да изглеждат еднакви, но никога не са напълно такива. Дори най-правилната природна форма съдържа някакво несъвършенство.
И вместо да го коригира, Джонатан Андерсън го превръща в отправна точка. Това е интересна идея именно за Dior – модна къща, чиято история е толкова силно свързана с прецизната конструкция, архитектурата на силуета и контрола върху пропорциите.
Този път конструкцията остава важна, но не трябва да изглежда непременно безупречна.
Вижте тази публикация в Instagram.
Звездите в градината на Dior
Както може да се очаква от едно от най-големите ревюта на Paris Fashion Week, първият ред също привлича внимание. Сред специалните гости са Дженифър Лорънс, Аня Тейлър-Джой и Риана, както и Луи Гарел. Но истинският спектакъл този път не идва от знаменитостите.
Той започва от мъглата, продължава през движението на огромните поли и завършва с една идея, която изглежда изненадващо проста.
Вижте тази публикация в Instagram.
Природата никога не е съвършена
За Dior пролет-лято 2027 Джонатан Андерсън не се опитва да поправи несъвършенството. Той го наблюдава. От малката асиметрия на един полиран орех до формата на цвете и движението на материята около тялото – колекцията открива красота именно там, където нещата не са напълно еднакви, правилни или предвидими.
Димът от началото на ревюто постепенно изчезва, но идеята му остава. Не всичко трябва да бъде видяно ясно, за да бъде разбрано. И не всичко трябва да бъде съвършено, за да бъде красиво.
Вижте тази публикация в Instagram.
Снимки: Getty и Инстаграм
