Да обърнеш нова страница – именно в това е същността на дизайнерския дебют… Джонатан Андерсън направи нещо повече. Той обърна страницата, но първо добре прочете и анализира книгата. Първото ревю на Андерсън като творчески директор на Dior започна с късометражен документален филм, режисиран от Адам Къртис, прожектиран на пирамидален екран в тъмното пространство на киносалона – Тюйлери. Пред плеяда от звезди, сред които Ана Тейлър-Джой, Чарлийз Терон, Дженифър Лорънс и Розали, Джонатан преразказа много от главите на модната къща, написани със златни букви преди него.
Филмът преплете моменти от седемте предишни креативни директори на Dior, започвайки с „жените цветя“ на Кристиан Диор, пристегнати в талията, за да изглеждат като цветове. Премина през иконичната и динамична трапецовидна форма на Ив Сен Лоран; смелите, архитектурни кодове и бижута на Джанфранко Фере; докосна се и до театралните шапки на Джон Галиано. Андерсън отдаде специална почит и на своята непосредствена предшественичка – Мария Грация Кюри, с три клипа, улавящи нейното изключително майсторство в света на изкуството.
Смеете ли да влезете в Дома на Dior?
„Дръзостта да влезеш в модната къща на Dior изисква емпатия към нейната история, готовност да декодираш езика ѝ, който е част от колективното въображение, и решителност да сложиш всичко това в кутия“, написа Андерсън в бележките си за шоуто. „Не да го изтриеш, а да го съхраниш, гледайки напред, връщайки се към парчета, следи или цели силуети от време на време, като преглеждане на спомени.“
Пред пирамидата наистина се виждаше отворена архивна кутия. Моделите се появяваха зад нея като съноподобни видения. Да, имаше и познати визии, но преосмислени за пролет 2026 г. чрез постмодерната, леко сюрреалистична чувствителност на Андерсън, правейки миналото на Dior безпогрешно негово собствено. Първата визия зададе тона: бяла рокля с конзолна линия на ханша, напомняща за есенната колекция Cigale на Christian Dior от 1952 г., която извайва силует, вдъхновен от 18-ти век, без обръчи или корсет… Форма, която Кюри също преразгледа в последните си колекции – сега актуализирана с огромна панделка, драпирана от корсажа до подгъва.
Андерсън отдавна обича формата на камбана, от роклите с туту за Loewe и JW Anderson до haute couture тоалета Dior, който той изработи за Алба Рорвахер на филмовия фестивал във Венеция миналия месец. Тук стилът се превърна в лайтмотив, свързвайки личните му кодове с любовта на Dior към театралността. Това бе очевидно в скулптурираните блейзъри с пеплум, стилизирани с минижупи от изтъркан деним, полите чино, прозрачните рокли стил халат, носени върху бодита в телесен цвят, палтата кабан, разширени до драматични размери.
View this post on Instagram
Kолекция за мечтите и свободата
Въпреки радикалните ходове, колекцията беше дълбоко вкоренена в майсторството на ателието. Минижупите Junon със стотици пришити „венчелистчета“, бродерия с бижута и фини текстури показаха желанието на Андерсън да издигне марката още по-високо. Аксесоарите се превърнаха в отделен акцент на ревюто. Впечатление направиха шапките, подобни на оригами. Появи се и абсолютно нов артикул – чантата Cigale, вдъхновена от архивна рокля, за която вече се прогнозира, че ще има търговски успех. Обувките, създадени съвместно с Нина Кристен, включваха както строги мокасини, така и нежни мули с флорални елементи.
Това беше колекция за мечтите и свободата – онези неща, които винаги са били в сърцето на Дома на Диор.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
