„Харесвам тялото си, когато е с твоето тяло.“ С този стих на e.e. cummings започва колекцията на Fendi за пролет-лято 2027, представена по време на Milan Fashion Week. За новата си глава в италианската модна къща Мария Грация Киури поставя тялото в центъра на разговор за желание, свобода и идентичност – между поезията, италианската поп култура и съвременното изкуство.
„Харесвам тялото си, когато е с твоето тяло.“
Едва ли е случайно, че Мария Грация Киури избира точно тези думи на американския поет Kъмингс. На Milan Fashion Week модната къща представи пролет-лято 2027 като своеобразна покана да погледнем към дрехата през тялото, а не към тялото през дрехата.
Изборът на Kъмингс подсказва много за това, което следва. Поетът е известен със свободното си отношение към езика – разбива синтаксиса, пренарежда думите и отказва да се подчинява на установените правила. Мария Грация Киури прави нещо подобно с гардероба.
Тя не се опитва да наложи един доминиращ силует. Вместо това оставя телата сами да напишат своята модна граматика.
View this post on Instagram
Къде свършва мъжкото и започва женското?
Във Fendi пролет-лято 2027 границата между женския и мъжкия гардероб постепенно започва да изчезва. Те вече не са две отделни територии, между които дизайнерът може да пренася отделни елементи. Превръщат се в части от едно общо пространство, в което разкриването, прикриването, желанието и свободата могат да съществуват едновременно.
Дантелите и бродериите присъстват, но не просто като традиционни символи на женствеността. Тук те са по-смели, понякога почти провокативни. Показват тялото, разместват познатите кодове и защитават правото му да бъде видимо, без това непременно да се нуждае от обяснение.
И точно тук в историята се появява Рафаела Кара.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Свободата на Рафаела Кара
Мария Грация Киури не се обръща към легендарната италианска певица и телевизионна звезда просто от носталгия по 70-те. Рафаела Кара присъства по-скоро като символ на свободата – жена, която още тогава разбира, че тялото може да бъде толкова силен инструмент за себеизразяване, колкото и думите.
Танцът, движението, дрехите и чувствеността при нея се превръщат в част от едно по-голямо послание за независимост. Същото усещане преминава и през новата колекция на Fendi.
Тялото вече не е нещо, което трябва да бъде дисциплинирано от дрехата. То самото се превръща в част от посланието.
Огледала, отражения и една различна перспектива
Сценографията на ревюто продължава същата идея. Монументална конструкция от огледала, вдъхновена от „Cubo di specchi“ на Лучано Фабро, умножава силуетите и превръща движението на моделите в игра на отражения, фрагменти и постоянно променящи се перспективи.
Един образ изведнъж става няколко. Тялото се появява, изчезва и се повтаря в огледалата, а начинът, по който виждаме дрехата, зависи от мястото, от което я наблюдаваме. Сценографията не е просто фон. Тя се превръща в продължение на основната идея на колекцията – че един образ никога няма само една възможна интерпретация.
А ако визуалният свят на ревюто идва от италианския авангард, музиката ни отвежда директно към поп културата. Звучат „Prisencolinensinainciusol“ на Адриано Челентано и емблематичната „Rumore“, неразривно свързана с Рафаела Кара – музикални препратки към онази италианска култура, която може да бъде едновременно популярна, експериментална и освободена.
View this post on Instagram
Коприната среща леопарда
Самите дрехи следват същия принцип на сблъсък. Дължините се разместват, материите се наслагват, а блясъкът среща матовите повърхности, коприната- леопардовия принт, кадифето – текстури, напомнящи стар пергамент. Нищо не се опитва да бъде прекалено хармонично. Именно малките конфликти между материите и пропорциите дават характер на колекцията. Дори домашното сако – символ на интимния, личен гардероб, напуска дома и излиза навън. Обувките-бижута пък внасят почти punk настроение в иначе строго конструирани tailoring силуети.
При Мария Грация Киури елегантността се ражда точно от това напрежение – между интимното и публичното, изисканото и непокорното, строгата конструкция и контролирания хаос.
Но може би най-съвременната идея в колекцията не е конкретна рокля, принт или материя. Тя се крие в начина, по който мъжете и жените споделят едни и същи модни кодове. Тук жената не просто „взима назаем“ сакото от мъжкия гардероб. Нито мъжът носи нещо, което трябва специално да бъде определено като „женско“.
Самата необходимост от това разделение е поставена под въпрос. И точно тук новата посока на Мария Грация Киури във Fendi звучи най-съвременно. Не толкова в опита да бъде измислена поредната зрелищна естетика, а в желанието тихо да бъдат разместени границите, които модата продължава да възпроизвежда почти автоматично.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Тялото има последната дума
От първия стих на Kъмингс до последните отражения в огледалата, Fendi пролет-лято 2027 разказва една и съща история – тази за тялото и свободата му да съществува извън предварително написаните правила. Мария Грация Киури събира поезия, изкуство и италианска поп култура, но не позволява нито една от тези препратки да засенчи човека, който в крайна сметка ще носи дрехата.
Тялото вече не е просто основата, върху която дизайнерът изгражда своя силует, то е езикът… мястото, в което конвенциите могат да бъдат нарушени, идентичностите могат да се движат свободно, а желанието не се нуждае от обяснение.
И сред спектакъла на Milan Fashion Week Мария Грация Киури предлага една по-тиха, но силна идея за новото Fendi: дрехата не трябва да казва на тялото какво да бъде. Тя трябва да му позволи само да разкаже своята история.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
