Франция поставя нова граница пред инфлуенсър маркетинга: какво означава забраната за ultra-fast fashion?

Франция стана първата държава, която прие закон, забраняващ рекламата на т.нар. ultra-fast fashion чрез инфлуенсъри. Мярката е насочена към брандове, чийто бизнес модел се основава на непрекъснатото пускане на огромен брой нови продукти на изключително ниски цени и стимулиране на свръхпотреблението.

Законът предвижда сериозни санкции за инфлуенсъри, които рекламират такива компании, като в определени случаи глобите могат да достигнат до 100 000 евро.

Споделям това не защото очаквам утре същото да се случи в България. Напротив. У нас все още не виждаме подобен тип регулации, а темата за инфлуенсър маркетинга рядко предизвиква сериозен обществен дебат. Но ако следим какво се случва в Европа през последните години, една тенденция се откроява ясно – правилата постепенно стават все повече.

Преди години започнахме да говорим за обозначаването на платеното съдържание. След това дойдоха по-строгите изисквания за защита на потребителите. Днес вече се поставя въпросът не само как рекламираш, а и какво рекламираш.

Това е съществена промяна.

Не казвам, че всеки, който рекламира Temu, Trendyol или друга подобна платформа, трябва да изпада в паника. Не е това идеята. По-скоро си струва да се замислим накъде се движи индустрията и какво ще се очаква от създателите на съдържание след няколко години.

Все по-често инфлуенсърите вече не се възприемат просто като хора с аудитория, а като участници в рекламния процес, които носят реална отговорност за посланията, които отправят. И честно казано, не мисля, че тази тенденция ще остане само във Франция.

Дали ще отнеме две, пет или десет години – не знам. Но съм убедена, че регулациите ще стават все повече, а изискванията към брандовете, агенциите и инфлуенсърите ще се затягат. Затова според мен не е лоша идея да следим тези промени още сега. Не защото законът ни задължава, а защото така изглежда бъдещето на маркетинга.

Трябва ли инфлуенсърите да носят по-голяма отговорност за брандовете, които рекламират, или това би ограничило прекалено много свободата на бизнеса и съдържанието? Любопитно ми е какво мислите вие.