Има места в Рим, които обичам, но има едно, към което се връщам почти ритуално. Piazza di Spagna е моето място във Вечния град. Мога да мина оттам сутрин, когато Испанските стълби още не са погълнати от хора, следобед, когато около Barcaccia цари обичайният римски хаос, или късно вечер, когато фасадите придобиват онзи особен цвят между охра, пудра и старо злато… и всеки път изпитвам същото чувство, че точно тук Рим е събрал в няколкостотин метра всичко, заради което го обичам.
View this post on Instagram
Може би затова винаги съм гледала с особено любопитство към сградата, кацнала най-горе, точно до Trinità dei Monti. Hassler Roma не просто има адрес на Piazza Trinità dei Monti. Той сякаш стои на балкона на Рим и повече от век наблюдава как градът се променя под него.
Ако стените на хотелите можеха да разказват, тези на Hassler вероятно щяха да имат материал за няколко романа.
Историята на Hassler съвсем не е била само блясък. Хотелът е изцяло реконструиран през 1939 г., а по време на Втората световна война е реквизиран от американските военновъздушни сили, които разполагат тук своя римски щаб. Вратите му отново отварят през 1947 г., а само три години по-късно хотелът създава първия панорамен ресторант в Рим – предшественика на днешния Imàgo.
От създаването му до днес през въртящите се врати на Hassler преминава почти невероятна галерия от хора – Джон Ф. Кенеди, София Лорен, Том Круз, Бил Гейтс, Мик Джагър, Никол Кидман, Дженифър Лопес, крал Карл XVI Густав на Швеция, семейство Бекъм…
Но има една гостенка, за която особено обичам да мисля.
Когато Одри Хепбърн се прибира в Hassler
През 1953 г. Одри Хепбърнснима „Roman Holiday“ – филмът, който превръща Рим в мечта за поколения пътешественици. След снимките тя отсяда в Hassler и особено обиква San Pietro Suite.
Има нещо почти кинематографично в тази история. Представям си я как след снимачен ден се връща тук, само на няколко крачки от Испанските стълби, слиза по Via Margutta, същата улица, която филмът ще направи безсмъртна, и после отново се качва към хотела.
Години по-късно Карл Лагерфелд ще има друга любима стая – почти монохромния Presidential Suite Trinità dei Monti. Други известни гости също ще започнат да се връщат в „своите“ suites и постепенно Hassler ще придобие онова качество, което никой интериорен дизайнер не може да създаде по поръчка – памет.
Може би затова официалният му слоган Stairway to Heaven (стълба към Рая) ми харесва толкова. На пръв поглед е заради Испанските стълби, които буквално водят към входа му, но всъщност описва много добре цялото преживяване.
Колкото по-нагоре се качваш, толкова повече Рим остава под краката ти.
View this post on Instagram
Един хотел, който все още е семейство
И точно тук историята става още по-симпатична за мен. Във време, когато големите международни хотелски групи превземат най-красивите адреси на Рим, Hassler продължава да бъде семейна собственост. Днес той е в ръцете на Veruschka и Roberto Wirth Jr. – близнаците, които представляват шестото поколение на фамилията Bucher-Wirth.
След смъртта на баща им Roberto Wirth през 2022 г. те наследяват не просто петзвезден хотел, а институция, която трябва едновременно да пазят и да променят. Портретът на баща им продължава да посреща гостите зад рецепцията, а самите Veruschka и Roberto все още излизат лично да поздравят някои от посетителите.
И тук думата famiglia явно има малко по-широк смисъл. Тя включва служителите, част от които са прекарали голяма част от професионалния си живот в хотела, редовните гости, които се връщат с години, хората, чиито имена вече не е необходимо да питаш на рецепцията.
Това ми харесва. Защото истинският лукс никога не е само мраморът в банята, конецът на чаршафите или марката на шампанското. Той е и онова почти изгубено усещане някой да те помни.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Рим като част от интериора
Разбира се, Hassler има и всичко останало, което очакваме от един легендарен римски palace hotel: Murano полилеи, мрамор, фрески, trompe-l’œil, антики, мозайки и онова великолепно леко преувеличение, което Италия умее да носи без никога да изглежда вулгарна.
Но най-скъпата декорация тук всъщност не принадлежи на хотела. Тя е Рим.
От едната страна Villa Medici и Villa Borghese, от другата куполите на града, Trinità dei Monti непосредствено до теб, а някъде в далечината – „Свети Петър“.
В San Pietro Suite например базиликата се появява почти идеално в оста на терасата. Presidential Suite Trinità dei Monti има пет балкона и Carrara marble, а на седмия етаж Penthouse Villa Medici Suite разполага с огромна тераса, превърнала се през годините в естествен декор за снимките на холивудски звезди.
После идва осмият етаж и Hassler Penthouse – 330 кв. м, две тераси, Botticino marble, Hermès textiles, роял, частен асансьор, butler service и душове, от които можеш да гледаш града.
Всичко това е впечатляващо. Но бих отишла в Hassler за нещо много по-просто – за едно Bellini или капучино.
View this post on Instagram
Bellini над покривите на Рим
Принцеса Даяна някога определя терасата на седмия етаж като „най-добрата в света“. И признавам, че ако трябва да си представя един съвършен римски следобед, той би започнал именно там – с Bellini в ръка и града под мен.
После бих слязла по Испанските стълби, бих минала по Via Margutta заради Одри Хепбърн, бих се изгубила без особена цел из малките улички и късно вечерта бих се върнала обратно нагоре.
Защото Hassler е най-интересен именно когато границата между хотела и Рим изчезне.
Същото се случва и в IMÀGO. Ресторантът със звезда Michelin, ръководен от Andrea Antonini, предлага съвременен прочит на италианската кухня, но колкото и красива да е храната, има един почти нечестен конкурент – гледката. Вечер, когато последната светлина започне да се плъзга по куполите и покривите, Рим изглежда като стар филм, върху който някой е увеличил цветовете.
А 7th Floor Terrace има още едно качество, което не очакваш непременно от подобен хотел – чувство за хумор и спонтанност. Понякога вечерта може да мине под звуците на няколко поредни ремикса на ABBA, друг път целият ресторант да запее Tanti Auguri на гост, който се връща тук от години.
И точно тези малки несъвършено режисирани моменти ми харесват най-много. Те пречат на легендата да се превърне в музей.
Как се подмладява една легенда?
Това всъщност е големият въпрос пред Hassler днес.
Как променяш хотел с повече от век история, без да изтриеш точно онова, заради което хората го обичат?
Veruschka и Roberto Wirth Jr. очевидно са избрали еволюцията пред революцията. За обновяването на част от общите пространства канят Jacques Garcia, който преосмисля входа, Sala Vietri и Palm Court, без да превръща хотела в поредния международен luxury интериор, който би могъл да се намира навсякъде по света.
Напротив, идеята е Hassler да изглежда още повече като Рим. Sala Vietri се превръща в интимен салон-библиотека, вътрешните пространства получават повече зеленина и произведения на изкуството, а зад стени от XV век малък wine bar ще бъде предназначен за частни дегустации. Carmen’s Bar пък носи името на бабата на настоящите собственици, Carmen Wirth, и продължава семейната история с тъмно дърво, позлатени огледала, приглушена светлина и коктейли до късно вечерта.
Следващата голяма стъпка е почти 700-квадратният spa център на две нива, планиран за есента на 2026 г., с фокус върху longevity, regeneration и relaxation.
Много съвременно… и същевременно ужасно необходимо след 25 000 крачки по римските павета.
View this post on Instagram
И може би точно така трябва да остаряват красивите неща
Не като се опитват да станат отново млади, а като запазят историите си и оставят място за нови.
Мисля си за всички хора, които са гледали Рим от тези прозорци през последните повече от сто години: за Одри Хепбърн след снимачен ден, за Карл Лагерфелд в любимия му апартамент, за Принцеса Даяна с Bellini на терасата, за семейство Wirth, което вече шесто поколение отваря една и съща врата за гостите си… и за хилядите непознати хора, които вероятно са се влюбвали, празнували, правили предложения за брак или просто са стояли мълчаливо пред гледката.
Може би затова Hassler никога няма да бъде просто още един петзвезден хотел в Рим. Защото има хотели, в които отиваш заради стаята. Други – заради ресторанта, spa центъра или обслужването, а има и такива, които постепенно се превръщат в част от мястото, на което се намират.
След повече от век Hassler е точно такъв.
И следващия път, когато се озовете на Piazza di Spagna, помислете още веднъж дали да останете долу при Barcaccia или да изкачите Испанските стълби до върха и да поръчате Bellini или просто капучино…
Защото понякога най-хубавият начин да видиш любимия си град е да се издигнеш малко над него, да вдигнеш чаша и просто да го оставиш отново да те омагьоса.
