Понякога една рокля не е просто дреха. Тя е памет. История. Дом. И когато е създадена от ръцете на стотици жени от различни краища на страната, тя вече не принадлежи само на своя дизайнер. Тя принадлежи на всички нас.
Има рокли, които са създадени, за да бъдат носени. Има и такива, които са създадени, за да бъдат запомнени.
Тъкмо във втората категория е проектът на Иван Донев – „Българската рокля“, който през 2026 г. се превърна в едно от най-мащабните артистични пътувания на българската мода. На 6 септември = Деня на Съединението и празника на Пловдив, на сцената на Античния театър дизайнерът представи творба, създадена от хиляди ръчно плетени карета и дантели, събирани от различни краища на България.
Но размерът тук всъщност е най-малко интересното. Защото тази рокля не е впечатляваща само с мащаба си. Тя е впечатляваща с хората, които стоят зад нея.
View this post on Instagram
От една идея до цяла България
Всичко започва като идея, която самият Иван Донев определя като почти „наивна“.
Първоначално замисълът е бил да създаде българска рокля, с която да представи България в Япония и Турция. Постепенно обаче проектът започва да расте и да придобива собствен живот. Дизайнерът отправя призив към жени от цялата страна да изпратят своите ръчно плетени карета – онези, които стоят забравени в ракли, шкафове и гардероби. Предмети, които за едни могат да изглеждат като „стари карета“, за други са спомен за майка, баба, детство или дом. Именно тази лична история се оказва сърцето на проекта.
Над 1500 плетени карета, събирани от различни населени места, постепенно започват да се превръщат в огромна художествена инсталация. В проекта се включват стотици жени, а идеята достига до хора от повече от 150 населени места.
Резултатът? Рокля с площ около 250 квадратни метра. Но зад тези 250 квадратни метра стоят стотици човешки истории.
„Това е моя идея, но е проект на България“
View this post on Instagram
Може би именно това е най-красивото в думите на Иван Донев. Защото дизайнерът не се опитва да постави себе си в центъра. Напротив – той е човекът, който събира отделните парчета и им дава нов живот.
Ръцете на жените, които са плели. Материите, които са били съхранявани с години. Историите, които са преминали от поколение на поколение.И една идея, която превръща всичко това в съвременно изкуство.
„Това е моя идея, но е проект на България“, казва Донев. И вероятно точно затова „Българската рокля“ работи толкова силно като образ. Защото в нея няма само мода. Има принадлежност.
Рокля, която не може да бъде купена
В епохата на fast fashion, бързите тенденции и дрехите, които понякога живеят само един сезон, Иван Донев прави нещо съвсем различно. Той забавя времето. Връща ни към ръчната работа. Към онова усещане, че една вещ може да има стойност не заради цената си, а заради времето и любовта, вложени в нея. И това е особено интересно, когато говорим за дизайнер като Иван Донев.
Роден в Пловдив, той първоначално се развива като музикант и танцьор, но любовта към модата променя посоката му. На 18 години заминава за Италия, където завършва магистратура по висша мода и продуктов мениджмънт в римската академия KOEFIA. Днес работата му е свързана с Made in Italy couture, а неговите колекции са получили международно внимание.
В неговата естетика природата, геометричните форми, миналото, бродерията, перата, принтовете, обемите и бижутерийните елементи се срещат в езика на висшата мода. Но с „Българската рокля“ той сякаш прави още една крачка. Връща се към корена.
От раклата до Античния театър
Има нещо почти кинематографично в пътя на тези карета. Някога изплетени от женски ръце. После прибрани.Забравени.Съхранени. Дарени. Събрани отново. И накрая – превърнати в част от огромна рокля, която застава в центъра на Античния театър. Това вече не е просто дизайн.
Това е трансформация на паметта.
Именно затова представянето на 6 септември не е замислено като традиционно модно ревю. Спектакълът събира музика, театър, мултимедия, танц, светлина и мода в едно цялостно художествено преживяване. Роклята се превръща в декор, символ и главен герой едновременно.
Красивото не е само в роклята
В едно от последните си интервюта Иван Донев казва нещо, което може би най-добре обяснява философията зад проекта:
„Най-красивото не е самата рокля, а историите на хората в нея.“
И точно тук се срещат модата и човешката история. Защото една рокля може да бъде перфектно скроена. Може да бъде изработена от най-скъпата материя. Може да има невероятен силует. Но когато в нея има нечия история, тя вече носи нещо, което не може да бъде произведено фабрично.
Памет.
Българската идентичност като haute couture
В продължение на години Иван Донев изгражда кариерата си в Италия и представя своите колекции пред международна публика. Но проектът „Българската рокля“ е различен. Тук той не взима българската традиция като декоративен мотив. Той я оставя да говори сама. Ръчният труд е материалът. Женските истории са вдъхновението. Каретата са градивните елементи. А роклята е новият прочит. Това е съвременна форма на haute couture, в която най-ценният материал не е непременно скъпата материя. Понякога това е времето.
Роклята като артефакт
Още преди този мащабен проект Иван Донев говори за възможността роклята да бъде не просто дреха, а артефакт. В интервю от 2025 г. той разказва за колекция, в която една от роклите е комбинирана със златна маска за лице и е представена на фестивал в Италия. За него модата има потенциала да излезе извън чисто практическата си функция и да се превърне в изкуство. „Българската рокля“ сякаш е естествено продължение на тази философия. Само че този път артефактът е създаден от много повече от един автор.
Той е създаден от България.
Една рокля. Стотици жени. Една история.
Може би най-важният въпрос не е дали тази рокля ще бъде вписана в „Гинес“, за което проектът кандидатства. По-важният въпрос е какво ще остане след нея. А отговорът вече е ясен. Останаха срещите. Останаха историите. Остана доказателството, че традицията не е нещо, което трябва да стои заключено в раклата. Тя може да бъде извадена. Преразказана. Преосмислена. Поставена под светлините на една от най-впечатляващите сцени в България.
Защото понякога една рокля може да бъде много повече от мода. Може да бъде портрет на една страна. Може да бъде паметник на женските ръце. Може да бъде мост между бабата, която е плела карето, и внучката, която днес го вижда превърнато в изкуство.
И може да бъде доказателство, че когато много малки истории се съберат на едно място, се получава нещо огромно.
Една България.
В една рокля.
