„Преди Маракеш всичко беше черно“, казва Ив Сен Лоран. „Този град ме научи на цветовете и аз прегърнах неговата светлина, неговите нахални смеси и пламенни творения. Когато открих Мароко, разбрах, че собственият ми хроматизъм е този на мароканските кафтани, зелиги, зуаци (зуак – живопис върху дърво, б.ред.) и джелаби (традиционни носии).“
Да, Маракеш е луд, шумен, шарен, на места – избродиран, на други – прашен и хаотичен – град, който оставя ярки и моментални впечатления, но затова пък трайни спомени. Животът в Маракеш се живее по тесните улички на Медината. А те са облицовани с безкрайни редици от щандове, продаващи ръчно изработени фенери, цветни бродирани тъкани и изрисувани туристически сувенири. Пазарите са отрупани с плодове, билки и ядки. Уханието на подправки се носи из древната медина. По криволичещите алеи отекват различни и интересни звуци от биенето на кожа, коването на метали, бръмченето на багрилните машини, подвикването на продавачите, агитиращи туристите да купуват.
Но ако има нещо, което наистина впечатлява, то това със сигурност са цветовете на града: розовата охра на 800-годишните стени на Медината сутрин; зелените и сини тонове, като излезли от картина на Матис, в многобройните градини привечер; десетките ярки цветове по щандовете на пазарите; слънчогледово-жълтото и океанско-синьото по дамските кафтани. Да, сигурни сме, че именно тези наситени тонове повлияват на един от най-известните поклонници на града – Ив Сен Лоран, и му помагат да се отклони от черното, синьото и бялото, които доминират в модата от възхода на Шанел.
И тази любов се оказва взаимна – без съмнение Маракеш обича Сен Лоран на свой ред. Да се разхождате в Стария град, където е бродил Ив, означава да изпитате това, което толкова го е възхитило. Любовта на мароканците към цветовете и визуалното изразяване е навсякъде, от занаятите до развяващите се джелаби (роби с качулка, б.ред). Медината е мозайка от шарки: цветни редици от бабуш чехли със заострени връхчета, богато украсени като за изложба сладкиши, преплитащи се декорации в килими и мозайки от плочки. Най-голямото вдъхновение на дизайнера през годините е именно Розовият град.
А ето как да изживеете “неговия” Маракеш днес:
Fashion First! Музеят на Ив Сен Лоран в Маракеш
Наследството, пазено тук, е съкровищница, която ни позволява да открием творческата вселена на Ив Сен Лоран – оригинални скици, работни листове от ателието, табла за колекции, снимки и видеоклипове от шоута, тетрадки на клиенти (по модел или по клиент), прес-изрезки, но най-вече прототипи на приказни, неземни тоалети, които спират дъха и карат въображението ни да лети до небесата. Тази изложба е повече от ретроспектива, защото представя някои от фундаменталните творения на Ив Сен Лоран. Изложените произведения са представени на черен минималистичен фон, което допълнително усилва ефекта от постигната от Лоран вселенска хармония на цветове, форми и силуети. За любителите на модата колекцията облекла, заедно със завладяващи аудиовизуални елементи – скици, снимки, филми, гласове и музика представляват своебразен интимен диалог, който разкрива творческия процес на дизайнера и ни кани в неговия свят.
Вдъхновението: Jardin Majorelle
Построена от художника и запален колекционер на растения Жак Мажорел и реставрирана и засадена отново от Берже и Сен Лоран, градината от два и половина акра съдържа около 200 разновидности на растения, включително бугенвилия, която Сен Лоран използва в своите дизайни, и повече от 20 вида бамбук. За допълнителен цвят, Лоран добавя ярко боядисани саксии сред зеленината. В боксовото студио в стил арт деко на Jardin Majorelle, боядисано в електриково кобалтово синьо, известно като bleu Majorelle, се помещава Берберският музей, първият в Мароко, съдържащ частната колекция от местни бижута, костюми и тъкани, натрупани от Пиер Берже и Ив Сен Лоран през годините. Колекцията от над шестстотин предмета от региона, простиращ се от Риф до Сахара, свидетелства за богатството и разнообразието на една процъфтяваща култура. Музеят се фокусира върху знанията, които са били предавани чрез предмети и прибори, използвани както ежедневно, така и за церемониални цели. Накитите, които изразяват племенната идентичност и социалния статус на жената, която ги носи, също са изложени на видно място заедно с дрехите и аксесоарите. Стая, посветена на костюми, оръжия, тъкани предмети, килими, украсени врати и музикални инструменти допълва изложбата. Днес, с около 600 000 посетители годишно, Jardin Majorelle е едно от най-популярните места в Мароко.
Живот в парка: Градините Менара, Агдал и Le Jardin Secret
През ранните си години в Маракеш Сен Лоран и Берже следват местната традиция и се излежават на килими, варят чай и прекарват мързеливи следобеди в сянката на палмите, плодовете и маслиновите дървета на Jardin Menara, парк от 220 акра, който датира от дванадесети век. Докато килимите и чайниците са по-рядко срещани днес, Менара остава особено популярна през уикендите и предлага зашеметяващи гледки от отразяващ басейн с изглед към Атласките планини. Менара е само една от многото хубави обществени градини в града.
Още по-големите градини Agdal (agdal означава „оградена ливада“ на берберски) датират приблизително от същото време, но се простират на близо 1000 акра. Разположени на територията на Кралския дворец, те са отворени за посетители само два пъти седмично, в петък и неделя – и само когато кралят на Мароко отсъства.
Ако не ви се излиза от медината – можете да опънете своето килимче и да изпиете ароматен чай в Le Jardin Secret. Скътанa зад стени от 30 фута на Rue Mouassine в медината – тайната градина на Маракеш е място, където можете да избягате от шума и суетата на пазара и да намерите убежище в тихите дворни градини на един от най-големите и най-старите риади в Маракеш.
Цветен калейдоскоп: Пазарите
Най-добре е да се скитате някак безцелно из лабиринта от тесни улички и да позволите на сетивата ви да ви водят. Намерете цветни марокански килими в La Criée Berbère или изтънчени бижута в Souk des Bijoutiers. Кой може да устои на ярко декорираните чехли в Souk des Babouche? Други пазари предлагат поглед към традиционните производствени процеси на занаятчийски стоки. Гледайте как майстори изковават метални съдове в много атмосферния пазар Souk Haddadine. Разберете древните процеси на боядисване на вълна в Souk des Teinturiers. Слушайте ритмичното биене на кожа в Souk Cherratine.
Денонощно парти: Jemaa el-Fna
Енергичното, голямо и туптящо сърце на този цветен, отворен град всеки ден придобива характера на средновековен фестивал. Укротителите на змии, акробатите и музикантите на площада, включен като шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството в списъка на ЮНЕСКО, очароват Сен Лоран, когато пристига в Маракеш. Много малко се е променило оттогава – снимките на младия дизайнер в Джемаа ел-Фна лесно биха могли да бъдат направени и днес. Широкото, шумно място оживява по здрач, когато щандовете за храна са поставени за вечеря и димът витае над продавачи, предлагащи фреш от екзотични плодове или купички с охлюви в пикантен бульон, печени наденички мергез и други вкусни ястия. Именно тук – в Маракеш – сред ароматите и уханията ма Медината се ражда идеята и за известния парфюм Опиум.
„Добрият парфюм е като хубав спомен. Връща ви обратно в определено време и място.”
Сигурна съм, че винаги ще искам отново да се върна в Маракеш….
Nota Bene
Маракеш е сърцето на мавританската архитектура и култура. Дизайните, които създават в Хиралда в Севиля и Алхамбра в Гранада, започват живота си тук. Джамиите, гробниците и дворците могат да се похвалят с майсторството на сложни мозаечни фасади, гипсова мазилка и изящни тавани от кедър. Не пропускайте да посетите: Дворецът Бахия – един от най-добре запазените исторически обекти в Маракеш; медресето Али Бен Йосеф – най-интересното място в Маракеш откъм архитектура и дизайн; Гробниците на Саадитите заедно със залата с 12-те колони, смятана за връх на мароканската архитектура; Руините на Дворец Ел Бади – пример за традиционна мароканска архитектура и свидетелство за отминалото величие на династията на Саадитите; Джамията Кутубия, издигната през 12-ти век от Алмохадите – мюсюлманска берберска династия на власт по онова време.
