Когато „Сексът и градът“ стартира през 1998 г., той обеща да бъде телевизионната библия за любов, секс и всичко по средата – от гледната точка на четири нюйоркчанки, които водят независим живот и не се срамуват от желанията си.
Сериалът бе революционен по много линии, включително за начина, по който жените говорят за секс. Но когато стане въпрос за моногамия, нещата са по-сложни.
Нека си признаем – независимо колко експериментални, свободомислещи и независими се представяха героините, в основата на повечето им сюжети стоеше желанието да намерят „единствения“. А всичко извън моногамната структура бе или етап, или грешка, или сюжетен капан, от който те трябваше да избягат.
Саманта – единственият глас срещу моногамията?
Ако има герой, който открито поставя под съмнение моногамията, това е Саманта Джоунс. Тя не се срамува да има множество партньори, не изпитва нужда да се „успокои“ и често се противопоставя на очакванията на приятелките си да търси стабилна връзка.
„I love you, but I love me more.“ – Саманта, когато отказва да се откаже от свободата си заради мъж.
Но дори Саманта има своите моменти на съмнение – като когато е с Ричард или Смит. В последните сезони тя също се връща към традиционната рамка на връзката – макар и на своите условия.
Кари и голямата илюзия
Историята на Кари и Мистър Биг е централната арка на сериала – но и един от най-проблематичните ѝ елементи. След години на токсична динамика, изневери, бягства и несигурност, двамата се озовават заедно. Посланието? Че дори най-лошият романтичен сценарий има „щастлив край“, ако го изчакаш достатъчно дълго.
А какво става с полиморията, отворените връзки, асексуалността или хората, които не искат традиционна двойка изобщо? Те почти не съществуват в SATC-вселената.
Това, което сериалът премълча
Сериалът така и не разглежда в дълбочина възможността моногамията да не е за всеки. Да, виждаме епизоди с изневери, странни любовни триъгълници или неуспешни опити за връзки, но всичко това в контекста на „грешния партньор“, не на самата структура.
Темата за алтернативните форми на любов – полиморни връзки, партньорства без сексуален елемент, андрогини връзки, квиър любов – почти не съществува. Не защото не съществуват в Ню Йорк през 90-те и 2000-те, а защото сериалът работеше по модел: успехът е да намериш ЕДИН мъж, който да ти предложи пръстен.
Защо това има значение днес?
Днес младите поколения изследват теми като отворени връзки, отношения без ревност, queer-партньорства и интимност извън рамките на традиционната двойка. В този контекст „Сексът и градът“ изглежда… ограничен.
И все пак – той отваря врата. За първи път виждаме жени, които говорят за секс без срам. Може би не са стигнали до края на разговора, но поне са го започнали.
„Сексът и градът“ беше революционен за времето си, но когато стане дума за моногамия – той по-скоро я романтизира, отколкото да я постави под въпрос. Съвременните зрители обаче вече търсят повече от това – искат истории, в които любовта не е само моногамно щастие накрая, а разнообразие от форми, динамики и истини.
Може би следващата еволюция на Кари и компания няма да е в стилови комбинации от обувки и чанти, а в по-смел разказ за новите форми на връзки. Дотогава – ние ще продължим да пишем истинските истории.
Снимки: Getty Images
