През последните десетилетия емблематични мъже започнаха да използват модата – и по-специално роклите – като средство за себеизразяване и провокация, разчупваща културните и полови стереотипи.
През 1999 г. Brad Pitt, току-що приключил снимките на “Боен Клуб”, застава пред обектива на Mark Seliger за „Rolling Stone“ и излиза извън утвърдената си роля на холивудски секс символ. В серия от снимки, описвани като „концептуални“, той носи ярки, пайетени рокли. „Не исках просто пак да бъда хубавото момче… просто го усетих по‑добре от всичко друго“, обясни актьорът, а реакцията на обществото бе точно такава, каквато си мислите – простираше се от подигравки до нескрито възхищение.
Двайсет години по-късно, през декември 2020, Harry Styles стана първият мъж, който сам се появява на корицата на американския Vogue, облечен в синя дантелена рокля на Gucci и сако. Тази крачка предизвика бурен дебат – от оплаквания за „увреждане на мъжествеността“ до възхвала и благодарност за „разрушаване на бариерите между мъжките и женските дрехи“. Styles признава: „Когато обличаш нещо, което те кара да се чувстваш невероятно, това е все едно си сложил костюм на супергерой“.
През 2019 г. актьорът Billy Porter се появи на Оскарите черна рокля‑смокинг от Christian Siriano, за да провокира отново разговори за мъжествеността и модата. Той описва визията си като „политическо изкуство“, като заявява, че „не е драг кралица, а мъж в рокля“, чиято цел е да пренастрои общественото възприятие за това как може да изглежда мъж на червения килим.
Много музиканти, особено през гръндж годините – като Кърт Кобейн, Джонатан Дейвис, Мерилин Менсън, доста често използват елементи от женското облекло във визиите си – както на участия, така и във фотосесии, но и на червени килими.
Тогава – през 90-те – това беше символ на бунта, беше помощно средство за достигане на шок фактор. Или поредното доказателство за това колко не им пука какво масата мисли за тях.
Философски, тези действия могат да се интерпретират през една от призмите на модата – а именно: дрехите са не просто физически облекла, а знаци, които предават социални и културни послания. Облеклото винаги се е възприемало като част от „изпълнението“ на половата идентичност. Честата поява на мъже в рокли предизвиква осъзнаване, че идентичността е конструкция, която сам изработваш, не биологична даденост.
Тези истории не са просто естетически жестове – те са философски и политически въпроси, зададени чрез модата. Когато известна фигура носи рокля на голяма платформа, се пита: Кой съм аз? Какво ме дефинира? И най-важното – кой решава какво е подходящо за мен? Тези примери показват, че дрехата може да бъде активист, философ и артист – и всичко това наведнъж.
Снимки: Instagram
