От снощи целият свят се сбогува с Принца на Мрака – Ози Озбърн. Тази загуба удря малко по-лошо от други. Ако не беше той – половината рок енд рол свят нямаше да го има. Ако не беше той – половината метъл свят нямаше да го има. Ако не беше той, най-вероятно нямаше да ги има тези два свята. Или поне не както ги познаваме. Ако не беше той, баща ми никога нямаше да чуе Black Sabbath за пръв път и това тотално да промени химията в главата му и да го направи мъжа, който е, с темперамента, който има. А баща ми – без Black Sabbath – със сигурност нямаше да произведе жената, която аз съм днес. Без Ози Озбърн половината ми приятели-музиканти нямаше да са имали и 1/3 от вдъхновението си.
Така мога да си изброявам до следващия Саббат. И с всеки пример, който успявам да дам, сърцето ми натежава малко повече. Много е трудно, когато си отиде една такава икона, защото сега, връщайки лентата назад, всички започват да си дават сметка колко трудно би било трона на Принца на Мрака да бъде даден на следващия подред.
Ози Озбърн оказа дълбоко глобално културно въздействие, трансформирайки не само музиката, но и начина, по който възприемаме знаменитостите. Като фронтмен на Black Sabbath, той революционизира heavy metal сцената – тъмният му стил и драматичната естетика задействаха вълна от промяна и бунт, които продължават да имитират поколения рок и метъл изпълнители по целия свят. Но същинската му извън-музикална сила се прояви през 2000-те с реалитито „The Osbournes“ – шоу, което разчупи традицията и донесе интимността на celebrity културата в домовете на милиони зрители, задавайки нов стандарт за телевизионен реализъм.
Това не се ограничи само до музиката или телевизията. Ози се превърна в символ на контра-културата и култовото, неговите образи – от сцената до екрана – бяха използвани в кино, видео игри, мода и визуално изкуство, утвърждавайки статута му на глобална икона.
Ози Озбърн оставя трайна диря върху модата на heavy metal сцената – неговият тъмен, почти ритуален стил – черни дрехи, дълги коси, кожени якета, кръстове и черепи – става елегантен символ на една културна революция. Тази готическа визия, изскочила от тъмните звуци и мрачните текстове, дефинира цялата естетика на една цяла малка вселена. Заедно с Black Sabbath Ози не само изковава звука на тежкия рок, но и задава визуалния код: избягвайки ярките цветове на 60-те, той въвежда зрял, емоционален драматизъм – вдъхновение за поколения метъл банди, дизайнери и фенове по цял свят.
На 5 юли той излезе за последното си участие. Завинаги. И беше прав.
Дали е знаел? Мисля че да. Дали ние знаехме? Мисля че да.
Благодаря ти за уроците по индивидуалност, за добротата, за примерите на безкрайна човечност.
Лети свободен, Принце на Мрака! До скоро!
Снимки: Getty Images
