Както се казва – “има и мъже, и мъже”. Познавам и от двата вида. И знам кой казва истината, когато казва, че те обича
Не знам колко от нас, дами сме чували думата “любима” от устата на мъж. Но знам колко от нас са чували думата “к*рва” от устата на мъж. Всичките.
Майка ми, баба ми, дъщеря ми, сестра ми, аз – всички сме били к*рви в нечия история. Най-често, защото не даваме мигач навреме.
Любовта не може да убива, но омразата може. И за поредна година, именно в този ден, си говорим и пишем за народопсихологията на българския мъж, отгледан около масата, редом до салатката с ракийката, възпитаван с твърда ръка. Мъж, който знае къде му е мястото. И отново си говорим за ония жени, които не знаят къде им е мястото. И научават къде им е мястото у дома. В леглото. В някоя тъмна уличка. Или в куфар. Или на дъното на някой язовир.
Това не е феминистичен текст, който мрази мъжете. Това е текстът на една жена, която знае какво е да се страхува от един мъж. И как този страх те превръща от великолепна и успяла, в съмняваща се, със свит корем, дребна душица, която се озърта винаги през рамо. Знае да заляга. Да се моли. Да си трае.
Познавам мъже, които и в най-големия пристъп на ярост, просто ще затръшнат вратата. Ще затворят телефона на твърде емиционалния разговор. Ще простят обида от жената, която се кълнат, че обичат. Или ще си тръгнат, защото им е дошло до гуша. Без да оставят труп зад гърба си.
Познавам и мъже обаче, които не обичат. И вдигат ръка, защото се усмихваш, защото се смееш, защото си щастлива, най-често без тях и въпреки тях.
Мъже, които ще те следят, ще проверяват телефона ти, когато влезеш в банята, мъже, които ще те убедят, че за “нищо не ставаш” и си го заслужаваш. Мъже, които мразят. Толкова силно, че искат да ти затворят устата. Искат да те затворят вкъщи, където ти е мястото. Искат да те натикат в куфар, за да те закарат, където ти е мястото, по-лесно.
Познавам мъже, които пият ракия със салата, разказват мръсни вицове, но на сутринта си гладят ризите сами, защото жените им са скарани с ютията. Познавам и мъже, които забравят годишнината от първата ви целувка, но купуват от любимия ви шоколад от някоя бензиностанция, на път за вкъщи.
Познавам и мъже, които ви купуват всичко и после си го искат с лихвите. И с живота ви.
Такива мъже са често жертви. Жертви на родителите си, на обществото ни, на демоните си. Но както казват – “жертвите са най-добрите насилници”.
Днес, от кои мъже си? А утре? А какъв мъж ще възпиташ от сина си?
И понеже един истински мъж ме попита защо не разгледаме статистиката на насилваните и тормозени мъже – в заключение и Тя, и Той могат да си тръгнат от връзка, ситуация и живот, който не ги устройва. Но често нямаме къде да отидем вече.
На никого не дължим живота и щастието си, освен на самите нас.
Просто жените по-често обичаме, отколкото убиваме. Статистика. Факт. Реалност.
*Всяка ВТОРА жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си. Всяка ПЕТА жена в света е застрашена от сексуално насилие.
25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. За първи път този ден е отбелязан през 1999 година с резолюция на ООН.
Този ден не е празник, а помен за всяка една жена, загубила живота си от ръцете на мъж, който е казал, че я обича.
