Алесандро Микеле представи новата си колекция за Valentino на Парижката Седмица на Модата вчера. Резултатът бе едно умопомрачително шоу, което умело успя да си поиграе с границите между общественост и личност, публичност и свян, себеопределяне, идентичност и норми в съвременната мода. Макар ида остави твърде много въпросителни у нас, зрителите, това беше едно от истински забележителните шоута в Париж този сезон!
Във време, в което нещо на пръв поглед така простичко, като тоалетните, се превръщат в културна и политическа точка на кипене в дебатите около полово възприятие и полова идентичност, декорите на шоуто също бяха една откровена провокация. Сетът беше изключително детайлен и прецизен, чак до плочките, дозаторите за сапун, огледалата и безкрайните редици от кабинки – всички окъпани в зверски мръснишка червена светлина.
За Микеле обществената тоалетна беше нещо повече от фон или сет – това беше пространство, където границите се разрушават. Той описа декора като „контра-място“, което заличава и замаскира различията между публично и лично, интимност и показност, превръщайки (на пръв път) провокацията в нещо дълбоко символично.
Видимо силно вдъхновено от естетиките на Дейвид Линч, пространството даде тон на вечерта на премиерата на смелите нови визии на Алесандро Микеле. Малко известно е, че талантливият дизайнер има опит в дизайна на костюми – затова и често можем да регистрираме вдъхновения от театрални постановки и филми в неговите визии. В тях той обича да смесва епохи и култури, елементи от различни исторически периоди, за да създаде уникална и единствена по рода си естетика.
Барокови мотиви и волани от 18-ти век се сблъскаха с големи протрити дънки, докато характерната му бохемска (не искам да казвам Gucci, но … хеййййй, Gucci by А. Michele) комбинация от леопардов принт, изкуствена кожа и туид нажежиха обстановката още повече.
Моделите излизаха да дефилират от тоалетните кабинки, някои спираха, за да се огледат, карайки зрителите да се зачудят къде е краят на пърформанса и къде е началото на реалния живот. Дрехите бяха чист театър: шапки и качулки прикриваха лицето, докато изчистени горнища поставяха гърдите и тялото на показ.
Имаше толкова много стилове, които не подлежат на описание. И това беше целта. Защото това Е Алесандро Микеле в най-суровият му вариант. Всичко беше умишлено, премерено и на място – три дефиниции, които определят естетиката на Микеле в основи и затвърждават наследството му като дизайнер, … който отказва да се съобразява с всичко и всички!
Снимки: Getty Images
