Sim K: За устойчивите избори в модата

Sim K Label – един бранд, за който предстои да се говори много, защото не просто придава индивидуалност на своите клиенти, но и прави устойчиви избори в модата

Симона Кьосовска е от онези хора, които възвръщат вярата ни в младите. Говорим си модерно т.е. онлайн за устойчивата мода, работата на един млад дизайнер и изборите на поколенията. През 2020 Симона завършва моден дизайн в Милано, но решава да се върне в родината си. Работила е за два коренно различни български модни бранда и си е “взела” по нещо от всеки. Вярва, че трябва да преследваме мечтите си и смело да правим важни избори. Нейната страст е денимът и създава от този материал своите дизайни.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by SIM K Denimwear (@sim.k.label)

One man show, както сама казва за себе си, Симона е изключително фокусирана както в своето бъдеще, така и в устойчивото бъдеще на модата в България. Смело говори за нещата, които всички знаем за бързата мода, но рядко ги признаваме.

Разговорът започва лежерно, но задава един много сериозен тон, докато се развива. Вярвам, че Sim K Label ще бъде част от бъдещето, което предстои за всички нас.

Настанете се удобно, потапяме се в света на Sim K:

Завършила си моден дизайн в Милано – какво кара един млад човек да се върне в родината си и да се занимава с мода в България?

Милано е много специален за мен град. Научил ме е на много, а и продължава да го прави, и винаги ще го възприемам като свой втори дом. Все пак исках да се прибера в България и да променям модната сцена тук. Искам да служа за пример за всички други млади (а и не само) хора, които се плашат от преследването на мечтите си или отлагат стартирането на нещо свое за „когато са по-готови“. Концептуалното мислене и устойчив дизайн са неща, които се стремя да съчетавам. Чрез бранда си SIM K искам да променя масовата асоциация, която хората имат със sustainable fashion или upcycling. Екосъобразните методи не водят само до торбести дрехи от лен или набързо скалъпени модели от различни дрехи. Напротив, чрез тях могат да се създадат и естетически издържани, добре изработени и носими продукти с модерна визия.

Просто модерна ли е в момента устойчивата мода или модата трябва да бъде устойчива от тук нататък?

Определено модата трябва да бъде устойчива занапред. Дошъл е момент, в който устойчивостта не може да бъде пренебрегната от един млад дизайнер, както поради етични, така и поради чисто икономически причини, съответно не мисля, че устойчивостта е тренд, който ще отшуми. Често правя препратка към менталното здраве – то също е сред темите, за които преди не се говореше толкова, а сега масово се популяризира, в него се наливат средства, обсъжда се колко много хора имат нужда от терапия. Това е друг пример за тренд, който води до позитивни промени и създава нови бизнес възможности, а не отшумява. По същия начин, екосъобразната мода е вече тренд, защото е неизбежно да не се мисли за нея. Според мен има многобройни малки промени, които всеки би могъл с лекота да направи, за да намали отпечатъка си, за да бъде „по-устойчив“ в ежедневието и консумацията си. Ако трябва да говорим от името на един бранд/производител – при всяка стъпка от създаването на продукта до разпространяването му, може да се направи съзнателен по-устойчив избор. Всичко започва от изначалния дизайн и конструкция на дрехата, при които може да се предотврати огромното количество остатъчен материал, типично за модната индустрия, да се избегне използването на химикали или платове, трудни за рециклиране.
Темата е всеобхватна и определено е фрустриращо да се мисли за всичко накуп, но малките и поетапни промени са това, което води до позитивна трансформация в мащаб.

Има ли почва за sustainable fashion в България?

Определено е ниша, която тук все още не е пренаситена. За някого това би значело, че няма смисъл от такова начинание в България поради малката база клиенти, а за другиго – този ненаситен пазар е перфектна възможност за развитие и предлагане на нещо ново. Устойчивата мода от години е неизменна част от мен, така че прилагането на устойчиви практики в личния ми бранд е естествено проявление на ценностите ми.
Ограниченията, които включват те (например съобразяването с материалите, същевременно и производството на продаваем продукт) допълнително ме въодушевяват и стимулират креативността ми.
В България в последните години масово започна да се пазарува от вторите употреби. Това доведе до по-модерно ребрандиране на много от тези магазини, появиха се и доста платформи и нови бизнеси, които изповядват ценностите на „устойчивост“ в модната индустрия, така че определено можем да говорим за такъв тренд и тук. Освен това, младите хора обичаме да намираме нещо уникално, което никой друг не носи. Нещо, което не може да се намери във fast fashion магазините. Разбира се, една бутикова дреха, изработена от преработен деним, изисква много труд, мисъл и креативност, което я позиционира в друг ценови диапазон спрямо дрехите втора ръка. Но търсене на такива продукти има, просто на хората трябва да им се предложат и да им се даде възможност да закупят уникална дреха, която да подчертава индивидуалния им стил, а не да отнема от него.

Младите хора ли сте тези, които са по-склонни да са устойчиви в модните си избори? Имаш ли наблюдения над милениалите? А по-възрастните?

Преди съм си размишлявала доста по темата и стигнах до заключението, че отговорът на този въпрос зависи какво се разбира под думата „устойчивост“. По-възрастните не пазаруват всеки месец, грижат се за вещите си, носят ги с години или ги предават като ценно съкровище на внуците си (винаги казвам, че любимата ми втора употреба е гардеробът на баба ми) .Това също е вид устойчива мода – удължаването на живота на дрехата и липсата на свръхконсуматорство. Но дали те биха закупили нещо втора ръка или биха оценили дреха от преработени стари модели? Повечето от тях, бих казала – не. Забелязала съм как повечето възрастни възприемат това като символ на бедност, оскъдица, свързват го с по-лошо качество на продукта и т.н.
И милениали, и Gen-Z обхващат години на пропагандиране на свръхконсумация, като се има в предвид и улеснения достъп до най-разнообразни и евтини fast fashion брандове. Бих казала, че все по-голяма част от обществото, особено младите хора, се образоват по темата за устойчивост и странят от брандовете за бърза мода. Както казах по-рано, доста хора намират все по-голяма ценност в това да изглеждат по-различни и да се облекат в уникална дреха, на която сами са попаднали в любимата си втора употреба или бутиков магазин. В същото време, имаме вече търговци като Shein, спрямо които дори Zara изглежда безобидна в екосъобразен и етичен аспект.  Да не забравяме и най-новото допълнение към същия пазар – Temu.. Държа да кажа, че не осъждам никого за изборите, които прави – за тях има най-различни социални и икономически фактори. Смятам, че най-важното е просто повече да се разпространява информация относно това какво представлява устойчивата мода и какви са ползите от нея – както сред консуматорите, така и сред дизайнерите, за да има повече устойчиви опции на пазара и клиенти, които да ги приемат. Това само по себе си дава предпоставка за по-информиран и осъзнат избор.

Защо избра да работиш точно с деним?

Обожавам плътността на материята и всички техники на боядисване и протриване, които съпътстват изработката на един чифт дънки. Всяко парче деним, до което се докосвам, е различно, първо заради конкретната обработка, и второ, заради последвалото износване. Автентичността е ключова ценност за мен и бранда ми, а именно денимът е материя, която силно се влияе от процеса на износване – различен за всеки един човек. С други думи, когато носиш дреха от деним, твоя начин на живот я моделира по такъв начин, че тя става уникална. Друга причина за любовта ми към денима е богатото разнообразие от нюанси на един цвят – синьо или черно. Изграждането на палитра за продукта при мен се превръща в игра на сенки. Комбиниране не на цветове, а на светло с тъмно. Този процес ми е страшно любим, тъй като постоянно се мисли за съотношението между нюансите и разпръскването на отделните елементи на дрехата. Търся синхронизиран контраст и балансирана асиметрия в моделите си.
Денимът ми предоставя възможност на изграждане на базова основа за бранда – ясно показвам любовта си към асиметричен дизайн, контрастни палитри и разбира се – upcycling техниката, която използваме за изработка. Дънките са дреха, която включва добре познати елементи на дизайн, и са добра отправна точка за деконструкция. Изумително е как един чифт дънки може да се трансформира до неузнаваемост и едновременно с това да носи комфорт и усещане за нещо познато. Постепенно включвам и други материи и устойчиви техники за дизайн, които да допълнят портфолиото ни от продукти, изцяло попадащи в полето на устойчивата мода, каквато е и основата на нашия бизнес план.

А откъде го набавяш за моделите си?

Всички приятели, роднини, познати или познати на познати, вече знаят че събирам стари дънки и с радост ми дават торби, пълни с тях. Доказателство, за това как всеки има стари дрехи, които не знае какво да прави. И аз обичам да хвърлям торби с ненужни дрехи в някой от контейнерите за рециклиране на дрехи и обувки – възприемам го като терапия за разчистване на застояла енергия. И все пак никога не знаеш къде всъщност отиват всички тези дрехи в последствие. Определено е по-удовлетворяващо да знаеш, че дрехата ще бъде трансформирана в нов интересен продукт. След като устойчивата мода стана тренд, вече повечето от нас, предполагам, са запознати и с термина greenwashing. Това представлява практиката на някои брандове да заблуждават клиентите си, че модата им е устойчива. Тези марки само на думи проповядват такива ценности, а всъщност бизнес планът им цели единствено масово производство с минимални разходи и максимална печалба. Преди контейнерите за дрехи да се появят, редовно всички около мен, включително и аз, давахме торбички с дрехи на H&M срещу намаление от 10/20% (отново, стимулиране на консумация). Както може би се досещате, много от тези дрехи отиват право на бунището, което всъщност е и доказано с проследяващи чипове. Всеки, разсъждавал по темата за циркулярност в модата, вероятно е минал през различните варианти на пролетно почистване, докато тотално не се е объркал какво действие да предприеме спрямо неносените от него дрехи. Познатите ми се радват, че с чиста съвест, могат да дадат всичко излишно на мен, като знаят, че то ще ми влезе в употреба, и по този начин ще допринесат за изграждането на света на SIM K.
Разбира се, колкото и да е удовлетворяващо, броят дънки, взети от познати, не е достатъчно голям за постоянна изработка на продукти, тъй като за едно дънково яке, например, използвам около 5/6 различни чифта. Повечето дънки, които подбирам, закупувам от първоизточника – вносители на дрехи втора ръка за магазините у нас. Имам и любими магазини за втора употреба, където следя за по-специални принтове и материи.

Правиш всичко сама – от дизайна, през кройката, чак до крайния продукт – но все пак помага ли ти някой в това смело начинание?

Приятелят ми също е много инвестиран в бранда. Тъй като съм one-man show в момента, всичко планувам сама и ежедневно маневрирам между задачи, поръчки, снимки и нови идеи. Влади е човекът, на когото мога да споделя всяко размишление или план на действие. Това ме кара да се чувствам по-малко сама и най-важното – чута. Имам свидетел на всичко, което се върши зад кулисите, и на дългите процеси, довели до възникването на бранда в света. Разбира се, той поема и ролята на шофьор, пренасял е индустриалните машини, с които съм се оборудвала в домашното ми ателие, снима ме с дрехите за бранда, а понякога той самият влиза в ролята на модел.  Налагало се е и да пазарува за материали с цял списък в ръка, когато аз работя спешно по поръчка – все неща, за които да мечтаеш у един партньор! Това да създавам и да се занимавам с мода е неизменна част от мен самата като човек, а в момента брандът ми е основен фокус, който навигира дните ми. Неговата подкрепа е много ценна за мен, както и тази на семейството ми, което реално е причината да преследвам мечтите си и да се занимавам професионално с моден дизайн.

Как би определила стила на бранда си и кои са хората, които носят Sim K Label?

Дрехите, които създавам, с лекота се комбинират с повечето неща, които всеки има в гардероба си, но в същото време са достатъчно ексцентрични, за да направят всеки тоалет оригинален. Всеки продукт е единствен по рода си, поради факта, че е невъзможно да се репликира точно по същия начин. Точно както всеки един от нас си е различен и специален по своему! Хората, които носят SIM K, търсят оригинални дрехи, изпипани до най-малкия детайл. Ценят непреходни show pieces, които могат да се носят и в ежедневието. Устойчивите методи на изработка подсилват мотивацията им да закупят такъв продукт. Хората, които носят SIM K, са слънчеви личности, които се движат из света без да се притесняват да са автентични, правейки това, което обичат.

Да поговорим за вдъхновението – движещата сила на твореца – как идва то и какво те вдъхновява да продължаваш да работиш?

Вдъхновението при мен е като лек полъх любопитство, на който само се изисква да му се отдадеш. Постепенно ти разкрива неизчерпаем извор от идеи, който може понякога даже да те фрустрира. За някои идеи нямаш достатъчно опит, за други – време. Важното е да избереш една идея и да действаш, а на другите спокойно да кажеш „не“. Дори и да нямам така възхваляваното „вдъхновение“ за работа, някои дни просто разчитам на дисциплина и най-вече – на любопитство. Винаги искам да видя крайния продукт, така че действам, знаейки, че дори и да се съмнявам в идеята, която съм подхванала, процесът на осъществяването ѝ ще ме доведе до нещо друго, което често се оказва дори по-ценно от изначалната ми хрумка. Мисля, че за един дизайнер, най-важното е просто да не спира да създава неща. Това важи с пълна сила за всеки творец, било то дизайнер, писател, музикант, хореограф и т.н. Това ме вдъхновява – трупането на опит, с който да мога да осъществявам по-мащабни идеи, а и да ги привличам към себе си!

Какво ти предстои?

В момента поставям основите за работа с шивачка, която да ми помага с изработката на някои продукти. Дизайнът и скрояването на дрехата са задачи, които не бих предала на друг, но делегирането на шиенето при повече поръчки е неизбежно, за да може да се разрасне брандът. Изработването на мострите е наслада, която все още ще пазя за себе си, но в момента е важно създаването на екип за по-голяма продукция.
Предстои изграждането на сайт на бранда и участия в още базари и артистични събития. Мечта ми е да трансформирам пространства с модни арт инсталации, а вече са поставени и първите стъпки в тази посока. Очакват ни още Деним Уикенд събития в Пловдив, организирани от Борис Семерджиев (колекционер и познавач на денима) , които са ми много присърце!
През 2023 бях сред полуфиналистите в конкурса за устойчива мода Redress Design Award, базиран в Хонг Конг и включващ млади дизайнери от цял свят. Заемайки едно от 15-те места, отредени за участници извън Азия, сега съм част от тази прекрасна общност, която ме научи на много. Догодина ще участвам отново, поставяйки фокус върху SIM K, и кой знае какво ще последва по-натам.. може би ще видим SIM K на модния подиум в Хонг Конг.

Мода

Свързани Публикации