TREND OF THE WEEK: Професионалистът Белмондо

В световен, а и в наш личен български план, през последните две -три години сме свидетели на това как едно поколение велики творци отлита да твори в небесата. Сигурна съм, че техният пример ще продължи да вдъхновява новите артистични, а и не само, лица и деца. Но за да се случи това, е важна паметта.

От около два месеца в Ница всеки може да се наслади на една приказна фотографска изложба със заглавие “От Бебел до Беберт” на Чарлз Беберт, фотограф, любим на звездите. Той проследява моментите на Белмондо на и извън снимачната площадка. Затова тази седмица реших да посветим на Бебел, както го наричат французите.

Жан-Пол Белмондо е израснал в семейство, отдадено на изкуството. Баща му е скулптор, а майка му се занимава с живопис. Като дете обаче разказват, че той определено по нищо не показвал, че иска да се занимава с кино. По-скоро е считан за буен разбойник със завидни заложби в боксовата зала, които след това ще му помогнат и във филмите. Защото екшъните са неговата стихия.

След развода на родителите си обаче, започва да мечтае да стане известен актьор, с когото те да се гордеят. А след години дори ще признае, че е искал да компенсира липсата, която е породила раздялата им, със славата си. Актьорът все пак обича безкрайно родителите си и винаги остава свързан със семейството. Дори през 1989-а той отказва да вземе т.нар френски Оскар – статуетката си за най-добър актьор “Сезар”, защото скулпторът-автор на статуетката, веднъж се изказал неласкаво за неговия баща – Пол Белмондо.

Задължителната си военна служба Белмондо отдава в Алжир и там се заражда желанието му за актьорско образование. Така става студент във Висшата национална консерватория за драматично изкуство  в Париж и забележителната му кариера започва.

Още на 27  Жан-Люк Годар го кани във филма “До последен дъх”. Оттогава Белмнондо получава много роли и бързо влиза в съперничество с Ален Делон. Двамата играят заедно във „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998) През годините е изписано много за техните отношения, които са повече от мъжкарски и двамата немалко пъти потвърждават, че съперничеството между тях е по-скоро измислено от медиите. Ще припомня само думите на Ален Делон от изминалите дни: „Напълно разбит съм”, каза с треперещ глас по телевизията той, цитиран от Франс прес. “Нямаше да е лошо, ако си бяхме тръгнали заедно.”

Няма как да пропуснем и нежните му актьорски половинки. Негови партньорки на екрана са били едни от най-красивите жени в света: Урсула Андрес, Джина Лоlлобриджида, София Лорен, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале.

Личната му история с Урсула Андрес дори е причината за развода му с Елодия Константин, от която има три деца. Любовната му история с Урсула е като за филм. Тя никак не е страдала от мъжко внимание. Сред големите й любови са мъже като Джеймс Дийн, Райън О’Нийл, Джон Дерек, Фабио Тести, но като най-голямата си любов тя посочва Белмондо.

Двамата се срещат на снимачната площадка на филма „Премеждията на един китаец в Китай“ през 1965. Тогава Белмондо е женен с три деца, а Андрес е омъжена за известния продуцент Джон Дерек. Любовта обаче не се интересува от договори и между тях започва седемгодишна връзка, която преобръща животите им. Сюжетът на филма допълнително хвърля искрата, защото разказва за отчаян млад милиардер, който иска да се самоубие, но все не успява. Дори като типичен богаташ главният герой наема човек, който да свърши работата вместо него, но точно тогава се появява жена (героинята на Урсула), която съумява да върне желанието му за живот. В реалността Урсула дори се мести в Париж, за да бъде по-близо до Белмондо. Така през 60-те двамата бързо се превръщат в една от най-известните двойки в света на киното.

Белмондо сам се определя като грозен красавец, но точно това негово специфично излъчване го превръща в световна звезда. Като негова роля ракетоносител можем да определим тази на Мишел Поакар в драмата „В последния дъх“ (1959).  Статистиката показва, че е участвал в над 100 филма и е изгиграл над 40 роли в театъра. Забележително е, че до 52-годишната си възраст не позволява друг да прави каскадите му. След тежка травма в гърба, когато е 60 годишен, решава да спре да си играе с риска.

Личният му живот е същият като работния. Много връзки, два брака. Любопитно е, че четвъртото дете на актьора – плод на любовта му с Нати Тардивел-дъщеря му Стела, се ражда, когато той е вече на 70 години и се възстановява от първия инсулт. На 75 обаче  Белмондо е отново влюбен в Барбара Гондолфи, която среща на Лазурния бряг. За съжаление не след дълго тя се оказва професионална измамница. Бебел е поредната й жертва. Въпреки това той преценява да не повдига съдебни обвинения към нея. Така считаният за най-големия завоевател на женски сърца във френското кино, остава до края на дните си запленен от изкуството и жените по благороднически.

От един най-големите му шедьоври „Професионалистът“ до „Мъж и куче“, филм, който заснема през 2007, Жан-Пол Белмондо има огромен принос за световното кино, а стилът му ще анализираме и след години. Аплодисменти и поклон!

Елица Стойчева