Българската Нощ на театрите достигна своята 10-та годишнина. Сякаш излетяха като театрален миг тези много повече от десет, пълни с енергия и емоция празнични театрални нощи. Всяка година инициативите, градовете и локациите се умножават по 10. Един сред основните двигатели за това е Мария Панайотова

Българската Нощ на театрите достигна своята 10-та годишнина. Сякаш излетяха като театрален миг тези много повече от десет, пълни с енергия и емоция празнични театрални нощи. Всяка година инициативите, градовете и локациите се умножават по 10. Един сред основните двигатели за това е Мария Панайотова

Мария, помниш ли как започна всичко и откъде дойде първият импулс да се захванеш с този реално целогодишен проект, защото вие го превърнахте в един своеобразен фестивал, който изисква много време и подготовка?

Както казва един мой любим режисьор “човек понякога ходи по съдбата си, но не винаги разчита знаците на момента, трябва малко време, за да намери Пътя…” Нещо такова ни се случи и на нас с Катерина Миланова – преди 12 години попаднахме на едно среднощно представление в Драматичен театър- Пловдив. Спомням си го все едно беше вчера – “Крал Лир” на режисьора Стайко Мурджев, в края на септември. Спектакълът започна в полунощ, имаше антракт и свърши към 3 и половина. Залата беше препълнена, зрителите бяха много въодушевени. В този нощно-еуфорично-театрален момент ние сякаш “предусещахме” какво ни предстои. Много бързо ни приеха в Асоциация “Европейска нощ на театъра” и през есента на 2013 заедно със Стефан А. Щерев случихме първата Нощ на театрите само в София. Тогава май не подозирахме много в какво се забъркваме. Бяхме две момичета и едно момче с луди театрални мечти, които много искахме да споделим с колкото може повече хора. След първата последваха още Нощи и всяка следваща ставаше все по-голяма, с още повече емоции и зрители. Наивно се надявахме (и все още е така), че следващата година ще ни е по- лесно…, но всеки път беше като за първи път. Може би пък това да е тайната… Да се “впускаш” в това приключение толкова вихрено, все едно е само тук и сега – и няма да се повтори, и е уникално като преживяване, а тъгата и трудностите са точно колкото са и щастливите моменти. В пътуването към Нощта има огромни количества адреналин, а след края сме толкова изморени, все едно сме изкачили най-високия връх. След този “физически и емоционален разпад” някак успяваме да се съберем и малко след края на едната започваме да организираме следващата… И така вече 10 години.

Имаше ли моменти, през тези десет години, в които си казваше: „Аз бях до тук с този проект“?

Мисля си го това, особено когато сме в кризисна ситуация или някой се е държал лошо и неуважително с мен. Сблъсквам се челно с въпроса “защо си го причинявам?” и точно след няколко минути се самомотивирам като типичен Козирог – “няма пък да се откажа, ще продължа, точно защото е трудно”. Луда работа е това, като някаква “зараза”, от която не можеш да избягаш и срещу която дори не можеш да се ваксинираш.

А кой е най-забавният момент от бекстейджа?

Това, което ще разкажа, не е много забавно, сега от дистанцията на времето си давам сметка, че е било истинска лудост от моя страна. През 2020, по време на осмата Нощ, когато бяхме в локдаун и направихме хибридно издание на инициативата, имах зверски проблеми с кръста. Но въпреки ужасяващата болка, все пак реших, че ще присъствам на целия ни Live Cam. И добре, че имаше добри хора от BTL екипа на The Smarts, които ми донесоха един диван в залата, за да си полягам на него, когато болката ставаше нетърпима. Т.е. една от Нощите си я изкарах на един диван 🙂

Коя е най-интересната активност от Нощта, която сте случили?

Минали сме през много и разнообразни събития – от социалната ни кауза “Театър на добродетелта”, през “Театър на късите форми”, дискусиите, срещите с актьори, мобилното приложение, представленията в късни часове и нестандартни локации до 6-часовия Live Cam и невероятните #НощниПерсонажи. Всички проекти си ги обичаме много. Но последните два се превърнаха в емблема на Нощта. През годините нашите Нощни персонажи бяха на толкова много места – в Културния център към СУ, Националната библиотека, Народния театър, Квадрат 500, Театър „Възраждане“, Драматичен театър – Пловдив, Главната улица в Пловдив, Mall of Sofia, Mall Plovdiv, Бар „Петък“, НАТФИЗ, UniCredit Studio. Тази година ще са в Градинката пред Народния театър. А откритото ни онлайн студио си стана истинска платформа за смислени разговори за сценичните изкуства, защото събира на едно място и в едно необикновено и сгъстено време някои от най-обичаните театрални хора в България, които подкрепят и обичат Нощта на театрите.

Какво да очакваме от юбилейната Нощ?

Над 100 са съдържанията в програмата на Нощта, от различни театрални жанрове са и ще бъдат представени в 13 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик. Всичко е публикувано в нашия сайт – https://theatresnight.org/home Много сериозен акцент слагаме върху българската драматургия. Два международни фестивала гостуват в Нощта – European Playback Theatre Gathering 2022 се включва с 6 playback сесии на английски език в Топлоцентрала и Нов Театър НДК с гости от Швеция, Холандия, Русия и България. А Международното триенале на сценичния плакат представя няколко интригуващи изложби в Полския културен институт, Квадрат 500, Галерия 88 и Мраморното фоайе на НДК. За първи път в историята на Нощта на театрите Народен театър „Иван Вазов“ ще предложи над 12-часова програма на всичките си сцени – 7 представления, изложба на театрални фотографии, Pop-up книжарница, Food corner и музейна изложба с театрален реквизит и костюми, както и специален NT pass за ексклузивен достъп до всички постановки и допълнителни активации. Софийска опера и балет ще „отвори“ вратите си за тур зад кулисите. А вечерта ще е посветена на премиерата на оперното представление „Дама Пика“. Учебните театри на НАТФИЗ, Софийския университет и Нов български университет се включват с част от най-новите си продукции, а в Театър- лаборатория „Алма Алтер“ всички спектакли са по текстове на Гео Милев и с вход свободен. Представления в стандартен и нестандартен час в София ще има и в още десетки локации. Целодневна театрална програма ще предложат в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“–Шумен, в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“–Плевен , в Драматичен театър „Гео Милев“–Стара Загора, в Симитли–НЧ „Климент Охридски“ (всички постановки в Симитли са с вход свободен).И това е само малка част от всичко, което ще се случи на 19 ноември…

Какво е за теб българският театър?

Интересен въпрос! Ще се опитам да отговоря какво искам да бъде като си послужа с едно театрално поверие. За т.нар. The Ghost Light, която е там, в театъра, за да прогони или да успокои театралните призраци, за да може животът и енергията там никога да не угасват напълно. Много искам българският театър да е един безкраен „поток“ от поколение на поколение, от място на място, от зрител на зрител, от актьор на актьор, дори от Нощ на Нощ – да е онази емоционална нишка на просветление, която ни вплита и събира като общество.

Снимки:Нощ на театрите