На 6 юли, отбелязван днес и като Международен ден на целувката, се навършиха 115 години от рождението на една легенда – Фрида Кало.
Надали има нужда мексиканската художника да бъде представяна. Макар да е живяла във време без интернет и профил в Инстаграм, Фрида е идол и до днес за много младежи, творци и хора, които умеят да виждат света извън материалното. На 16 се разболява от детски паралич. Лошите случки в живота й за жалост не спират до тук.
На 18 Фрида и нейният възлюбен Алехандро се качват в автобус. Пътуването се оказва фатално за тях. Шофьорът се врязва в трамвай. Фрида е с тежко увреден на три места гръбнак, счупен десен крак, счупени ребра и извадена раменна става. Тя е прикована на легло. Алехандро прекратява връзката си с нея. За Фрида остава само мъката й, болката й и това да рисува. От този период са едни от най-хубавите й автопортрети, които и до днес са обект на внимание от модната индустрия, като не спират да ни наблюдават от Т-шърти, рокли и чанти. Немалко са и хората, които твърдят, че всъчщност Фрида Кало е измислила селфито, тъй като са много автопортретите, които си е нарисувала.
Следва още една фатална среща в живота й, която носи името Диего Ривера. Член на комунистическата партия и наистина прекрасен художник, който обаче ще разбие и без друго достатъчно раненото сърце на Фрида. Кратката версия за взаимоотношенията им е, че двамата се обичат, мразят и рисуват взаимно в продължение на 25 години.
Ако вникнем по-надълбоко в този свят на изкуството, ще забележите една болезнена кармичност. Двамата художници се срещат много пъти, докато най-сетне през 1928 Диего се развежда с втората си жена – Гуаделупе (Лупе) Марин и се оженва за Фрида. Майката на Фрида обрисува този съюз много точно, наричайки го “брак между слон и гълъб”. За съжаление и след сватбата за Фрида не започва приказката с увод „И заживели щастливо“.
Макар да са запалени комунисти, Ривера получава през 1930 г. оферта да изрисува със стенописи Обредния клуб на Борсата на Сан Франциско и Калифорнийското училище за изящни изкуства. Младото семейство прекарва шест месеца в Сан Франциско, а през 1932 г. се премества в Детройт за друг работен проект на Диего. Тук се появява и българската следа в живота на Фрида.
В САЩ Фрида среща фотографката и художничка Люсиен Блох и съпруга й Стефан Димитров, който е роден в България и е бил един от любимите асистенти на Диего, а в последствие двете семейства се сприятеляват. Люсиен прави някои от най-хубавите портрети на Фрида Кало. Изложбата „През погледа на артиста – Фрида от Люсиен Блох“от 2021, която е организирана от внучката на Люсиен, носещата нейното име и парижката галерия L’Instant представя една непозната и дори щастлива Фрида.
След САЩ Диего и Фрида се завръщат в Мексико. Градят в богатия квартал Сан Анхел своята известна „Синя къща“, но скандалите, изневерите и това да си нанасят болка един на друг нямат край. Събират се и се развеждат докато накрая Фрида окончателно решила, че ще се развдели с него.
Започва период на подем за нея, много любовници и пътувания. Прави изложби в Ню Йорк и Париж. През последните десет години от живота си Фрида пише дневник. 170 страници, изпълнени с рисунки, спомени от детството, бележки относно моментното й здравословно състояние и много, много размисли върху болезнената любов към изкуството и Диего. На 12 юли 1954 г. Фрида напуска земния ни свят, но е оставила зад себе си огромно културно богатство, което и днес е повод за вдъхновение.
В моден план тя ни завеща любовта към големите диадеми, обемните обеци, шармантните рокли, набраните поли и онзи луд поглед, който наднича и днес от купища модни артикули.