За кампанията есен-зима 2026/2027 Алесандро Микеле продължава разговора на Valentino с Рим. След Palazzo Barberini модната къща влиза в Centrale Montemartini – необикновено пространство, в което антични богове застават до индустриални машини, а минало и настояще съществуват в един и същи кадър.
На 12 март над Рим вали силно. В 19 часа в Palazzo Barberini Valentino представя първата си колекция в бароковия дворец, белязан през XVII век от Карло Мадерно, Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. Моментът има особена символика. Изминали са точно два месеца от смъртта на Валентино Гаравани, който си отива на 93 години в римския си дом. А Алесандро Микеле е решил да напусне парижкия моден календар и да върне Valentino там, откъдето започва неговата история – в Рим.
Това не е просто поредното ревю. Това е завръщане у дома.
View this post on Instagram
Ревю за целия Рим
За първи път Valentino решава да отвори спектакъла и към самия град. Огромни екрани излъчват ревюто на Largo di Torre Argentina, Piazza Mazzini, Viale Trastevere, Testaccio и Gregorio VII, както и в Милано и Неапол. Общо десет екрана и никаква необходимост от покана. Случайните минувачи могат да спрат и за няколко минути да станат част от историята на Valentino.
Шест месеца по-късно тази история получава нов декор.
View this post on Instagram
Valentino влиза в една от най-необикновените галерии на Рим
За кампанията есен-зима 2026/2027, озаглавена Interferenze, Valentino избира Centrale Montemartini на левия бряг на Тибър. Построена в началото на XX век, тя е първата голяма обществена електроцентрала на Рим. През 1997 г. индустриалното пространство е превърнато в музей, в който е настанена част от колекцията на Капитолийските музеи.
И именно тук се случва нещо почти сюрреалистично. Антични статуи стоят между огромни дизелови двигатели, генератори, маховици и метални конструкции. Белият мрамор среща черния чугун. Богини застават до машини. Древният Рим – до индустриалната революция.
За Микеле Centrale Montemartini не е просто впечатляващ фон за модна кампания. Самото пространство се превръща в част от идеята. Сред машините се появяват Фортуна, Полихимния и Клеопатра, а моделите на Valentino сякаш принадлежат към същата необичайна вселена.
Това не е просто игра на красиви контрасти. Това е сблъсък, при който всяко присъствие променя начина, по който възприемаме останалите.
View this post on Instagram
Изкуството на сблъсъка
За да обясни Interferenze, Алесандро Микеле се обръща към две фигури, които на пръв поглед стоят далеч от модата – историка на изкуството Аби Варбург и режисьора Сергей Айзенщайн.
В своя Atlas Mnemosyne Варбург разглежда образите чрез връзките, които възникват, когато бъдат поставени един до друг. При Айзенщайн монтажът също е сблъсък – новото значение се ражда не толкова в отделния кадър, колкото между два кадъра.
При Valentino тази теория се превръща в мода. Пред обектива на Глен Лъчфорд светлината разрязва пространството. Лице се появява от тъмнината, гола кожа влиза в диалог с мраморно тяло, а човешки силует почти се слива с конструкцията на машина.
View this post on Instagram
От Palazzo Barberini до Centrale Montemartini
Връзката с мартенското ревю е ясна. В Palazzo Barberini Микеле представи колекция, изградена от пластове, несъвършенства и детайли, които продължават да живеят дори след като моделът вече е отминал – панделка, гънка, бижу, гърбът на силуета.
Това е и интересна връзка със самия Валентино Гаравани, за когото гърбът на дрехата винаги е имал особено значение. Най-силният символ идва във финалния образ – червена рокля с открит гръб и фина златна верижка, спускаща се по гръбначния стълб – театрална, чувствена и категорично Valentino.
В Interferenze същата идея продължава, но средата вече е различна. Бароковото великолепие на Palazzo Barberini е заменено от тежестта на индустриалните машини. Разговорът с Рим продължава, но езикът се променя.
View this post on Instagram
Алесандро Микеле вече не търси мястото си във Valentino
И може би точно тук се намира най-интересният момент в новата кампания. При завръщането в Рим през март усещането беше за предаване на щафетата – Valentino се връща в своя град само два месеца след смъртта на основателя си, а новият творчески директор влиза в история, много по-голяма от самия него.
В Centrale Montemartini тази несигурност сякаш вече я няма. Алесандро Микеле не търси мястото си в наследството на Valentino. Той започва да изгражда собственото си място в него и го прави не като заличава миналото, а като го сблъсква с неочаквани светове.
Античността и машината, мраморът и желязото, свещеното и механичното, тялото и материята, миналото и настоящето.
Неща, които сякаш не би трябвало да принадлежат на една и съща картина. В Рим обаче те могат.
И точно между неподвижния мрамор и замлъкналите машини Valentino започва да намира новия си език.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Снимки: Instagram
