Ако преди няколко години някой ми беше казал, че ще познавам коледния Рим почти като местна, щях да се усмихна учтиво и да не повярвам. А после синът ми започна да следва в Luiss – и оттогава декември във Вечния град се превърна в наша семейна традиция. Сега, когато купувам билети за Рим около Коледа, вече знам точно какво ще правя, какво няма да пропусна и кои моменти ще запазя само за нас двамата.
Рим през декември е различен град. Същите базилики, същите площади и руини, но в по-хладни тонове, облечени в гирлянди от светлини, с по-малко разсеяни туристи и повече истински римляни по улиците. Въздухът е хрупкав, но не леден, от сергиите ухае на печени кестени, а между Колизея и Ватикана се промъква онова специфично предколедно спокойствие, което не се забравя. Когато декември пристигне, калдъръмените улици и големите piazza-та се преобличат: светещи инсталации по Via del Corso, великолепни елхи по Испанските стъпала и пред големите бутици, витрини, пълни с декорации и коледни сладки. Във въздуха буквално усещаш празника.
Денят, в който Рим официално натиска бутон „Коледа“
Всичко започва на 8 декември – празника Immacolata Concezione (Непорочно зачатие) – официален почивен ден. Това не е просто дата в календара. Това е денят, в който Рим официално натиска бутон „Коледа“. Сутринта семействата украсяват елхите си у дома. По обяд папата отдава почит на Дева Мария на Piazza Mignanelli, до Испанските стъпала, а вечерта Рим светва – на Piazza del Popolo запалват голямото дърво, по Via del Corso тръгват светлините и хората се смесват в един голям поток: туристи, римляни, студенти, деца, кучета, всички. От този момент нататък празничното настроение не си тръгва чак до 6 януари, Богоявление. Почти цял месец празници и градът знае отлично как да ги живее.
Първият ми ритуал, когато пристигна, е да „открадна“ една сутрин само за себе си и за града, преди да се впуснем в семейните планове. Докато синът ми е на лекции, аз се разхождам около Колизеума и Римския форум. През декември там пак има хора, но зимната светлина и по-хладното време правят всичко по-поносимо, по-фотогенично, по-истинско. Обичам да съм край Колизеума около девет сутринта – градът още се събужда, барманите в близките кафенета сипват първите „un caffè“, а руините изглеждат така, сякаш са само за мен. После се чуваме по телефона: „Мамо, къде си? Идвам.“… и денят продължава заедно.
Oбиколка на светлините
Една от вечерите винаги оставяме за нашата „обиколка на светлините“. Това вече е наш неизговорен договор. Тръгваме от Via del Corso, където лампичките правят улицата да изглежда безкрайна. Завиваме към Piazza di Spagna, за да видим елхата (миналата година тази на Bulgari беше истинско бижу) и стълбите, превърнати в сцена. Минаваме покрай витрините на Fendi, защото там винаги са измислили нещо, за което си струва да забавиш крачка. Ако не бързаме, се отбиваме до градината на Hotel de Russie – коледната декорация там е една от най-елегантните в града, и дори само да минеш и да надникнеш – стига, за да задоволиш глада си за красота и естетика. Миналата Коледа Dolce&Gabbana бяха превърнали градината в истинска приказка. Продължаваме към фонтана ди Треви, а накрая обикновено стигаме и до Piazza Navona. Не ти трябва нищо повече – нито програма, нито туристическа карта, само време и удобни обувки.
Любимата ми елха е тази на Piazza San Pietro. Нейната светлина се усеща почти физически, особено вечер. Ако си с деца, знам от местните, че един от най-магичните моменти е не самото запалване на светлините, а когато елхата пристига. Огромни кранове я вдигат и подреждат като гигантско Lego за възрастни…
Да, понякога магията започва много преди лампичките да светнат.
100-те ясли на Рим
Коледните ясли – presepi – са още една традиция, която открих покрай моите римски визити през декември. Започвам от площад „Св. Петър“ – голямата сцена в центъра, различна всяка година. Обичам да я видя веднъж по дневна светлина и още веднъж по тъмно, когато фигурите оживяват под прожекторите. Когато изложбата „100-те ясли на Рим“ се провежда наблизо, непременно влизаме – заедно със сина ми обикаляме и гледаме как една и съща история се разказва от Япония, Африка, Латинска Америка по съвсем различен начин. После си правим наш малък presepe-tour: яслата на Piazza Navona, тази в базиликата Santa Maria Maggiore, някоя скрита в малка църква, в която сме влезли уж „само за минута“. Не ти трябва план. Влизаш там, където те привлече светлината или тишината, и винаги откриваш нещо, което да запомниш.
Колкото до коледните базари – Рим няма претенциите на Виена или Страсбург, но има свой чар. Piazza Navona е класиката: сергии с ръчно направени украшения, фигурки за ясли, захаросани ядки, играчки и въртележка, която звъни и свети до късно. Когато сме там, аз обикновено мисля за снимки, а синът ми – за храна. Компромисът е карамелизирани ядки и по нещо сладко за из път. Ако искаме нещо по-мащабно, отиваме до Christmas World във Вила Боргезе – голямо открито „коледно село“ с декори, инсталации, храна, ледени пързалки. Той го харесва заради усещането за фестивал, аз – защото за няколко часа забравям, че съм „на гости на студент“ и просто се забавлявам.
Коледа в Рим трудно мога да си я представя без Ватикана. Един от най-силните ни спомени е, когато за първи път успях да взема билети за коледната литургия – заявяват се предварително през Prefettura della Casa Pontificia и са безплатни, но трябва малко организация. Сега, когато не успеем да се вредим вътре, просто оставаме на площада, гледаме службата на гигантските екрани, а на Коледа по обяд слушаме благословията Urbi et Orbi. Сред тълпата, с шапка, ръкавици и леко измръзнали пръсти, усещането, че точно в този момент си точно на това място, не може да се сравни с нищо.
„Indoor“ Рим
Декември за мен се превърна и в идеалния месец за „indoor“ Рим. Когато синът ми е на упражнения или трябва да учи, аз си правя свой културен маршрут: нова изложба – в момета върви Cartier сред антични скулптури, импресионисти в Ara Pacis, съвременно изкуство в MACRO; още веднъж разходка в приказните музеи на Galleria Borghese (никога не мога да им се наситя)…. Задължителна е и проверката дали „Лешникотрошачката“ е в програмата на Операта в Рим (почти винаги ДА). Ако случайно изпусна билетите – вечерен концерт – класика, госпъл или хор в някоя църква. Има нещо много утешително в това да излезеш от хладния въздух и да влезеш в топла зала, пълна с музика, а после отново да стъпиш на каменните улици, този път с по-топло сърце.
Dolce far niente през декември
И разбира се нашите малки ежедневни ритуали, които вече са неизменни. Сутрешно кафе на бара в някое старо римско кафене, където наблюдавам как хората влизат, поръчват „un caffè“ и изчезват за по-малко от две минути. Аперитив в Трастевере, докато улиците светят и от прозорците се виждат малки елхи. Дълъг обяд в тратория, която той е „открил със състуденти“, далеч от туристическите маршрути – с паста, която пристига точно когато навън започне да пръска дъжд. Не забравяйте да опитате Panettone или Pandoro през декември. Първият прилича на кекс и е пълен със стафиди и захаросани плодове. Ако не обичате сладкиши с плодове в какъвто и да е вариант, pandoro е чудесна алтернатива. Това е сладък коледен хляб, по-лек като вкус и обилно поръсен с пудра захар.
Това е нашият общ dolce far niente през декември – на пръв поглед нищо особено, а всъщност всичко.
Затова, когато ме питат дали Рим е добра идея за Коледа, вече не отговарям като турист, а като майка на студент в Luiss, която знае точно какво да прави, когато отиде „на гости“. Рим по Коледа не е просто поредната коледна дестинация; той е смесица от светлини и сенки върху древни фасади, от традиции и музика в старинни църкви, от горещ шоколад в бар на ъгъла и печени кестени в ръка, от усещането, че си насред историята – но в най-празничната ѝ версия. С малко предварително планиране и много любопитство декември в Рим може да се превърне не просто в пътуване, а в семеен ритуал.
А ако някога и ти се озовеш през декември под лампичките на Via del Corso с топла хартия кестени в ръка, знай, че си на точното място.
