Вроцлав: Градът на джуджетата и нобеловите лауреати

Някои дестинации те печелят с небостъргачи, приказни плажове, високи заснежени върхове, богати музеи, галерии, събрали най-добрите произведения, създадени от човешката ръка, фонтани, накъдрени и изрисувани фасади, градини, катедрали… Вроцлав го прави по друг начин — с малките неща. Повече от 1000 бронзови джуджета (krasnale) надничат от прагове, мостове, прозорци, тротоари и ъгли из този жив град в югозападна Полша. Някои са смешни  – да, има джудже на Vespa, има квартални пияници, други са трогателни — джуджето професор пред университета, китариста на площада, джуджетата – пожарникари. Повечето просто те карат да се усмихваш. Или да предприемеш собствен лов на джуджета из калдъръмените улици.

 

Как джуджетата стават символ?

Днешната емблема на Вроцлав има бунтовен произход. В края на 80-те една млада арт група — Оранжевата алтернатива — рисува малки, хитроумни джуджета върху сивите петна боя, с които властите заличават опозиционни лозунги. От шега към системата тези фигурки се превръщат в символ на свободния дух на града.

През 2001 г. джуджетата „се завръщат“ вече като бронзови статуетки с имена и характери — дело на местни скулптори. На ул. Świdnicka се появява Papa Krasnal — първият паметник-джудже и официален поклон към протестното движение. Оттам нататък магията се умножава. През 2005 г. скулпторът Томаш Мочек поставя първите миниатюрни фигурки из центъра — Сизифите, Фехтовачът, Месарят… и градът започва да „говори“ на езика на джуджетата. Днес те наброяват почти 1000. Популярността им е толкова голяма, че има дори фестивал на джуджетата през септември. Те не са просто туристически атракции — те са жизнерадостното ДНК на града, онова намигване, което превръща разходката в игра и историята — в усмивка.

Малко история (и големи обрати)

Основан преди повече от хилядолетие на островчета по р. Одра, Вроцлав сменя не един и два „паспортa“. През вековете градът преминава през Пястите, Чешката корона, Хабсбургите, за да попадне в Прусия, а после и в Германската империя. Като Бреслау е част от Германия от 1870-те до края на Втората световна война. Почти разрушен, през 1945 г. се връща в Полша и възстановява името Вроцлав. Точно тогава започва и демографски „рестарт“ – германското население се изселва, пристигат поляци от изток, включително интелигенция от Лвов. Следва дълга реконструкция от „желязната завеса“ към днешната отвореност. Заради способността си да се издига от пепелта като Феникс местните често казват, че Вроцлав е град на новите начала.

 

Град на мостове, вода и гледки

Наричан понякога „полската Венеция“, Вроцлав е пресечен от реки и свързан от над 100 моста. Един от най-хубавите начини да го видиш е със соларен катамаран или каяк — особено в топлите вечери. С нашия усмихнат екскурзовод се разхождам в Стария град и срещам първото си джудже — рокаджия с китара. Междувременно научавам за града — от средновековен търговски център до днешния университетски и технологичен хъб с около 675 000 жители.

 

Университетът на Вроцлав и Нобеловите лауреати

Градът с най-много нобелови лауреати… ако броим и гениите, минали транзит.
Вроцлав обича да се шегува, че има „най-много Нобелови лауреати в Европа“. Истината? Университетът е свързан с впечатляващ брой нобелисти от времето на Бреслау — достатъчно, за да подхрани градската легенда. А ние я приемаме с усмивка и гордост: тук въздухът явно е благоприятен за добри идеи.

Университетът на Вроцлав е асоцииран с девет Нобелови лауреати. Имената, които обикновено се посочват от самия университет, включват Теодор Момзен (Литература, 1902), Филип Ленард (Физика, 1905), Едуард Бюхнер (Химия, 1907), Пол Ерлих (Медицина, 1908), Фриц Хабер (Химия, 1918), Фридрих Бергиус (Химия, 1931), Ервин Шрьодингер (Физика, 1933), Ото Щерн (Физика, 1943) и Макс Борн (Физика, 1954). Повечето са свързани с университета в периода, когато градът е бил известен като Бреслау (до 1945 г.), но традицията се счита за част от днешното наследство на UWr.

Старият град, Rynek и приказна атмосфера до късните часове

Калдъръмени улички водят до един от най-големите и най-оживени пазарни площади в Европа — Rynek, с безброй бирарии, джаз клубове и кафенета… Площадът е пешеходен, цветните фасади със „стълбовидни“ покриви са като от картичка, а над всичко се извисява готическата Стара градска управа — повече като приказен замък, отколкото административна сграда. Площадът на Вроцлав безспорно е един от най-красивите в Полша и по размер отстъпва единствено на краковския. През лятото кипи от живот почти денонощно сред градините на десетки ресторанти, а през зимата привлича туристи от цяла Полша с невероятния си коледен базар.

 

Островът на катедралите и човекът с фенера

Кратка, живописна разходка от Стария град води до Остров Тумски — най-старата част на Вроцлав (вече не е остров, но романтиката остава). Минаваш по Моста на влюбените над Одра (да, и тук има джудже) и стигаш до Катедралата „Св. Йоан Кръстител“ с двойните кули. Интериорът е впечатляващ, а асансьорът отвежда до панорама. По здрач човек с цилиндър и пелерина запалва старите газови лампи — като сцена от филм (с джудже-лампионер наблизо).

Не само стар град: ЮНЕСКО, японска градина и съвременно изкуство

Кратко пътуване с онзи стар, но лъснат до блясък автобус Škoda ни оставя пред Залата на столетието (Hala Stulecia / Centennial Hall) — емблематичния модернистичен шедьовър на Макс Берг. Построена 1911–1913 г. за стогодишнината от Битката при Лайпциг (1813), сградата е била революция за времето си: гигантски стоманобетонен купол (около 65 м размах), чисти линии и дръзката идея залата да събира многохилядна публика за панаири, изложби и концерти. Днес е в списъка на ЮНЕСКО и е онзи тип архитектура, която кара и техничарите, и романтиците да надигнат глава. Около нея градът е подредил идеален „кадър“ за следобед: елипсовидна пергола, мултимедиен фонтан с музика и светлина (вечер е магия), а на крачка са Японската градина и Павилионът на четирите купола на Ханс Пьолциг — днес музей на съвременното полско изкуство. И да, онзи футуристичен шпил Iglica (следвоенен символ на надежда) още стърчи като удивителен знак в пейзажа.

Къде да отседнеш?

Art Hotel в Стария град е бутиков хотел с 80 стаи в две ренесансови каменни къщи от XVI в. — дървени греди, железни врати и еклектично местно изкуство.

Movenpick Grand Hotel Wroclaw – сграда, която носи история, но диша със съвременен пулс. Хотел, в който закуската е ритуал, шоколадът – ДНК, а интериорът – пътешествие през сетивата.

The Bridge Wroclaw – Mgallery е живо свидетелство за богатото минало и динамичното настояще на Вроцлав. Разположен близо до Катедралата и Ботаническата градина, този елегантен хотел съчетава готическа архитектура със съвременен дизайн. Всяка стая разказва своя история — с изображения на исторически личности и артистични елементи.

Къде да хапнеш (и да обикнеш полската кухня)?

Old Mill Pierogarnia — пироги във всички възможни варианти. Смесвам печени и варени, със солени и сладки плънки плюс различни сосове.

 

IDA Kuchina & Wine Bar в листа на Bib Gourmand за добра кухня на добра цена. Да, шеф Маугожата Каркоха пълни добре пирогите с патешко конфи, червени боровинки и хрян, отгоре — сметана и свежи билки. Нестандартно и великолепно. Сред скритите акценти във винената листа е местният полски ризлинг.

La Maddalena (на брега) — севиче от миди Сен Жак с грейпфрут и жълто цвекло; лаврак с къри сос, картофен гретен с ябълкова салата. А за десерт непременно потърсете шоколадовия фондан с плодов акцент.

Защо Вроцлав?

Защото е човешки: град на реки и мостове, на старинни силуети и модерни музеи, на джаз, пироги и джуджета, които ти намигват от ръба на тротоара.

Малки неща, големи спомени. Това е чарът на Вроцлав.