Изследването се провежда с две жени Лиса и Кара, хронологически двете са на една и съща възраст. Но биологически Кара е с десетилетия по-възрастна.
Дали зад чудесната физическа форма на Лиса не се крие някаква тайна? Скъпи кремове за лице. Лазерни процедури в кабинета на дерматолога. Качествени гени. Или живот, лишен от трудностите, които години наред измъчват приятелката ѝ.

Нищо подобно. В живота на Лиса има достатъчно стрес. Преди две години тя изгуби съпруга си в катастрофа и сега е самотна майка, също като Кара. Парите все не стигат, а прохождащата IT компания, за която работи, постоянно е „пред фалит“.

Какво става? Защо двете жени остаряват толкова различно?
Отговорът е съвсем прост и се крие в това, което се случва в клетките на всяка от тези жени.

Клетките на Кара остаряват преждевременно. Тя изглежда по-възрастна, отколкото е в действителност, и се е устремила с пълна скорост към болестите на старостта. За сметка на това клетките на Лиса се обновяват. Тя по-дълго е съхранила и ще съхрани младостта си.

Лиса и Кара могат да доживеят до сто години, но всяка от тях ще има коренно различно качество на живот през втората половина от жизнения си път.
На петдесет години Кара би трябвало да е в отлично здраве. Но на тази ранна възраст тя започва да навлиза в болестния период. Или казано направо: тя остарява.

Болестният период са годините, белязани от болестите на стареенето: сърдечносъдова болест, артрит, влошена имунна система, диабет, рак, болести на белите дробове и др. С напредване на възрастта кожата и косата също търпят изменения. Нещо по-лошо, обикновено не се приключва с една-единствена болест на стареенето. Според едно явление, носещо мрачното име мултизаболеваемост, тези проблеми имат склонността да идват накуп. Така че Кара има не просто изтощена имунна система, но също и болки в ставите и ранни признаци на заболяване на сърцето.

При някои хора болестите на стареенето водят до ускоряване на фаталния край. При други животът продължава, но в него има по-малко радост, по-малко енергия. Годините все повече са белязани от неразположение, умора и дискомфорт.

Лиса е друга история.
На петдесет години тя все още се радва на отлично здраве. И въпреки че също остарява, тя дълго време се наслаждава на оптимално здраве. Чак когато прехвърли осемдесетте – началото на „старческата възраст“, както я наричат геронтолозите, – за нея ще стане значително по-трудно да води познатия начин на живот.

И все пак… Кое е водещото? Наследствеността или средата? Гените или начинът на живот?
Всъщност и двете са изключително важни, но още по-важно е взаимодействието помежду им. Човек се ражда с определен набор от гени, но начинът на живот може да повлияе на проявата на тези гени. В някои случаи факторите от жизнената среда могат да задействат или блокират изявата на гените. Както казва изследователят Джордж Брей, „Гените зареждат оръжието, а средата, която ни заобикаля, дърпа спусъка.“

А сега вижте една напълно различна идея за вашето здраве и остаряване…
Молекулярният биолог д-р Елизабет Блекбърн и здравният психологд-р Елиса Епъл в книгата „Ефектът на теломерите“ предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на човешкото дълголетие и здраве.
Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са окончанията на нашите хромозоми – теломерите.

Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма, а тяхната дължина определя колко дълго ще се наслаждаваме на изпълнен с енергия и здраве живот.
В книгата авторите по един достъпен начин правят дисекция на здравето до клетъчно ниво, за да ни демонстрират как изглежда преждевременното клетъчно остаряване и какви щети може да нанесе на тялото. И най-важното – те ни показват не само как да избягваме този процес, но и как да го обърнем в обратната посока!

Смайващото откритие, което правят те и редица други учени, е, че теломерите всъщност могат да се удължават, т.е. стареенето и свързаните с него болести и неразположения е динамичен процес, на който може да се влияе.
И в края на краищата остаряването може да се ускори или забави, дори да се обърне. Защото теломерите не просто изпълняват командите, подавани от нашия генетичен код. Оказва се, че теломерите ни слушат. Те поглъщат всяка инструкция, която им даваме със своя начин на живот. Така на практика те може да ускорят или да забавят процеса на клетъчно стареене.

А ние можем да се озовем в ситуацията на Кара или на Лиса.
Зависи от нас.

От книгатa “Ефектът на теломерите”, д-р Елизабет Блекбърн и д-р Елиса Епъл
Източник: gnezdoto.net