След продължилата над 10 години работа по проекта скулптурата „Бронзовата къща“ на Пламен Деянофф ще бъде открита на 22 октомври 2018 г. Изграждането на скулптурата беше завършено на 27 юни 2018 г., от началото на септември е монтирано и осветлението
Проектът се реализира по повод на последователните председателства на Съвета на ЕС на България и Австрия през настоящата година и е видим символ на приятелството и връзките между двете страни.
Пламен Деянофф отдавна се занимава с местната традиционна архитектура и влиянието ѝ върху международното модерно изкуство. Повече от десет години той работи по проекта за скулптура: Бронзовата къща. Модулната, самоносеща конструкция от повече от хиляда елемента от бронз съдържа препратки към традиционната българска архитектура, като превежда местната традиция на дървените ламперии и решетки в концептуална абстракция в обществен, градски мащаб. Форми, които всъщност са предназначени за декоративни “допълнения”, се превръщат в тектоника, скулптурно и реално пространство се преливат едно в друго. Единадесетметровата скулптура, чиято структура е заимствана от Хрельовата кула в Рилския манастир, представлява едновременно произведение на изкуството в публично пространство и пространство на възможностите, което отправя покана към населението на града да взаимодейства с тях.
Въпреки забележителната си позиция в близост до бившия дворец, сега Национална галерия, Бронзовата къща не прави директна препратка към конкретни личности или събития. С масивния си и същевременно крехък външен вид скулптурата по-скоро кани човек да стане действащо лице и да установи връзка с мястото, което е маркирано и оформено от нея.
Бронзовата къща е публичен монумент, чиито отделни части са представяни в художествени институции, преди да се създаде самостоятелната скулптура, която ще остане на площад Александър Първи до края на годината. Комплексният процес на създаването ѝ е съществена част от тази изключителна работа: Като част от различни изложби на Деянофф постепенно се изработват отделните характерни елементи с форма на решетка, като съответната институция или галерия поема финансирането за изработването им. Всяка изложба представлява в известен смисъл тест в рамките и условията на галерията, преди Бронзовата къща да се представи пред широката общественост. Чрез материала, който излъчва съзнателно стойност и съответства на стандартите на традиционния паметник в публично пространство, тя се позиционира в традицията на монумента, но нейната изразност избягва илюстративното в полза на абстракцията.
Производството на модулни конструкции за представяне в музеи и институции на съвременното изкуство без позоваване на историята на българската архитектура подчертава тази абстракция. До реализирането ѝ в София Бронзовата къща е международна “пътуваща скулптура”, която се отнася до отсъстващо, отдалечено място. Сега това място е близо, така че перспективата се променя: филигранността в изкуството на местните занаяти е на фокус, защото алюзията за местната традиция в къщата е разпознаваема. Това не е функционална структура, а празна, скулптурна обвивка, която е на разположение за различни формати на използване.
