Ръчна изработка, внимание към детайла и една вечна връзка, между майка и дъщеря – това е Myoo Couture. Йоана Дочева е българка, която пренася вдъхновението и изяществото на своите идеи чак в Берлин и създава един бранд за майки и дъщери, които ще ви накара да се влюбите до полуда в роклите. Както казва самата Йоана, всяка жена трябва да застане пред огледалото, облечена в зашеметяваща дизайнерска рокля, за да се изпълни с увереност от прекрасния си образ.

Как открива призванието си на дизайнер, каква е модата в България и какво е значението на Couture дрехата в съвременния свят, разказва Йоана Дочева и ви представя Myoo Couture.

Станах дизайнер, защото… Да се занимавам конкретно с мода, не е било част от мечтите ми. През 2001 г. завърших художествената гимназия в  Пловдив, а в последствие и графичен дизайн в Берлин – там кадето живея в момента.

Изминаха доста години в които не можах да открия себе си – по точно да правя това, което искам, което истински ме зарежда, вдъхновява, не ме изморява и не е с фиксирано работно време. Не съм изучавала мода, но съм израстнала в ателието на майка ми. Не знам дали е ген, но при майка ми определено е любов и призвание към модата. Явно нещата в един момент от живота ми са се пресекли и желанието да правя дрехи се поражда седмици след раждането на втората ми дъщеря. Така заедно с подкрепата на най-добрия ми приятел, сътрудник и дясна ръка – майка ми се ражда и идеята за Myoo Couture.

Първият ми модел бе провокиран от… Това беше една невероятна детска рокличка в царевично жълто, изработена изцяло от флорални апликации и ръчна бродерия, която бе провокирана от любимата ми марка за детски дрешки NEXT, чиито свежи идеи ме инсперираха още в самото начало. От там е и концепта  на първата ни колекция Myoo Kids Ready-to-wear.

Вдъхновявам се от… Когато рисувам, винаги започвам от детайла. С правенето на дрехи се случва абсолютно същото. Хващам се първо за елемента, който ми помага да развия цялата идея. Това е най-голямото ми вдъхновение, което е и всъщност душата на нашите дрехи. Нашата концепция се базира основно на това, елементите и детайлите, да са абсолютно ръчна изработка, като повечето неща се бродират на ръка, без да се използват готови елементи.

 Известна личност, която мечтая да облека е… Beyonce и Monica Bellucci. Те олицетворяват лицето което бихме искала да презентира нашите неща – съчетание от красота, страст, щипка романтика и много сексапил.

Любимите ми марки и дизайнери са… Интернет пространството в момента ни предоставя един огромен извор от дизайнери, и с всеки изминал ден тяхната бройка в графа любими се увеличава. Но Yanina Couture безпорно са едни от тези руски дизайнери които ме мотивират и вдъхновяват непрекъснато. Също майка и дъщеря – ръка за ръка, сладки идеи, прекрасни визии, заредени с много любов.

Първият ми клиент беше… Една майка от Америка, в търсене на нещо уникално за фотошутинга на дъщеря си, която е балерина и роклята трябваше да бъде в този стил. Направихме и една невероятна туту рокличка от детската ни Couture колекция със златни бродирани листа и перли.

В личния ми гардероб, дрехата, която най-много ми отива е… Прилепнала рокля до коляно, с силно изрясано деколте, а цвета зависи от настроението ми.

Любимият ми цвят е… Не мисля, че имам такъв, купувам материите и материалите много индивидуално. От тревисто зелено до телесно – всичко зависи от модела. Налагам платовете на манекена, режа, слагам детайлите, ако не ми пасва променям цветовете – и продължавам следващия етап.

Най-великата модна икона за мен е… Неоспоримо е Valentino. Съвършенство от главата до петите през всичките му 45г. на кариера.

Модата в България е… Това е малко болна тема. За това се ориентирахме и към България. Бих искала да оставя част от себе си точно тук. Много се натъжавам, когато виждам как българският пазар е залят от еднотипни модели с подобни материи и елементи, чиито идеи 80 % се взаимстват от южната ни съседка. Като цяло на БГ модата й липсва собствен почерк и индивидуалност, липсва истинският Couture това, което прави дрехата уникална и те кара да ти спре дъхът. Все още има една посредствена нотка, което ми дава чувството, че дизайнерът основно се съобразява с представите за мода и модерно на тези на клиента и масата, което за един истински дизайнер не е приоритет, а предателство спрямо самия себе си.

За да продължа да създавам колекции ме мотивира… Най-вече моята майка! Мога да кажа, че когато сме разделени за малко аз  дори спирам да работя, колкото и тъжно да е, същото се случва и с нея. Ние сме едно цяло, само когато сме заедно.

Следваш тенденциите или ги налагаш? Джани Версаче е казал “Не се увличай по тенденциите. Не позволявай на модата да те притежава, а сам реши, кой искаш да бъдеш, какво искаш да изразиш с начина, по който се обличаш, и по който живееш.”

Не мисля, че следваме тенденции, но не мисля, че изцяло ги избягвам. Основно в света на Haute Couture е бродерии и много ръчна изработка, което го има и ще го има винаги. Единственото, което се променя са постоянно навлизащите нови материите и материали. Моделите в главата ми са тези, които бих носила и изразяват основно моето настроение точно в този момент.  Случвало ми се е да променям модела до 3-4 пъти, докато спре да ме гризе това чувство, че нещо не е както трябва.

Какво дава дизайнерската дреха спрямо дрехите масово производство? Да имаш дизайнерска дреха е богатство, интелект, класа, а може би и  характер, което според мен всяка жена, уважаваща себе си трябва да притежава, дори и просто да се облече сама за пред огледалото и това, което вижда да я накара да се зареди на 100% за останалата част от деня й. Самата аз съм го правила и действа. Масовото производство от друга страна е една неизменна и най-вече финансово достъпна част от гардероба на повечето хора. Понякога се озадачавам на жени, които никога през живота си не са обличали дори рокля. Случвало ни се е да обличаме тийнейджър, който не е излизал от маратонките, дънките или анцуга си и да го превъзпитаме така, че да преоткрие роклята. Резултатът винаги е много интересен, и разбира се за нас е страшно вълнуващо.

Моят Code Fashion е… Да правя това, което харесвам е свобода, да харесвам това, което правя е щастие.