Нана Гладуиш ни подканва да помогаем в разпространяването на нейната значима мисия – пoвeчe жeни дa бъдaт cпaceни или пoнe пoдĸpeпeни пo пътя на бopбaтa c paĸa нa гъpдaтa.

Спoдeляме с вас eднo видeо, в ĸoeтo Haнa Глaдyиш разказва лични нeщa, способни да ви разтърсят. Това, което можете да направите самите вие, е да го разпространите с едичката цел то да достигне до повече хора и то до правилните, на които Глaдyиш и много други добри хора се опитват да помогнат чрез фoндaциятa „Eднa oт 8“.

Повече за Фондация Нана Гладуиш – Една от 8:

“Създадох Фондация Нана Гладуиш – Една от 8, за всички нас, които по един или друг начин се сблъскваме с диагнозата Рак на гърдата.
Ако тръгна да ви обяснявам сега, колко безкористни са моите намерения, и как искам да помогна на всички, съм убедена, че няма да дочакате дори следващото изречение. Затова ще се опитам да ви кажа нещо, след като ви задам един въпрос:

Случвало ли ви се е, както си стоите, да решите, че имате всичко, от което се нуждаете?

Един ден аз си казах точно това. Бях щастливо омъжена, с дете, с достатъчно пари, за да живея добре. Вярно, бях с диагноза рак на гърдата, но все още бях жива. Дадох си сметка, че може и да не умра съвсем скоро и разбрах, че това, което ми се случва, завинаги ще остане част от мен. Защото на мен ракът ми е седял на масата, носил ми е дрехите, спал ми е в леглото. И тогава аз за себе си разбрах, че няма къде да избягам. Трябва де се боря. А започнеш ли такава битка, тя оставя белези и спомени за цял живот. Но аз отказвам да превърна този етап от живота си в мрачен спомен, напротив.
Ако и вие искате да опитате, елате при нас. Нека си помогнем една на друга. Да поговорим, да споделим, да дадем, когато можем, и да вземем, когато имаме нужда.
Аз получих много и от живота и от хората.  Аз съм, човек, който вярва, че ако ти се даде нещо, трябва да върнеш жеста. За мен Фондация Една от 8 е десятъка, който аз искам да платя на обществото, на хората, на живота… И ако ракът е нашето земно чистилище, нека Една от 8 бъде светилището, където да можем да споделим и най-големите си страхове, както и най-съкровените си желания.
Посвещавам тази Фондация на двама души: Моят баща Стефан Стефанов – Хари. Капитан далечно плаване, починал от рак на 25 септември 2007 г. Най-невероятния човек, когото някога съм познавала. И на моята голяма приятелка, Марияна Низамова – Маня. Една прекрасна млада жена от Самоков, с която имахме много общи планове, но на 11 август 2013 г. смъртта ни раздели.”

Източник: veselqk.com