“Перфектната книга за мен е съчетание от здраво и красиво, с царствен вид, носеща настроение на мрак и загуба, но видимо изработена от ръцете на майстор, така че да е отражение на собственика си.”
Не е писател, макар да пише. Не е художник, макар да рисува. Не е книжар, макар да притежава много книги.
Той е Стопан – самоук книговезец. Звучи като нещо от отминали времена, но истината е, че случва тук и сега. До пособията му, излезли като от стара българска занаятчийница, ще видите лаптоп, защото Калин Даскалов е на 25 години, живее в 21 век, но занаятът му е древен.
Според българските народни вярвания всяко едно място като къща, дърво или извор си има свой стопан. Това име си е избрал и този млад творец. Той изработва, ръчно украсява и създава книги. Казва, че не успял да намери майстор, на когото да чиракува, затова се научил сам, от грешките и опитите си.
Вижда недостатък в почти всяко свое произведение, но останалите забелязват единствено красотата на изработката и това го вдъхновява да продължава. Занимава се с този стар български занаят вече 4 години и всяка книга, която излиза изпод ръцете му е с уникална красота.
Работи с висококачествена кожа, лепила, хартия и злато. Работата му е детайлна и отнема време.
Търси какво да прави, докато е на тази земя, но съкровищата, който създава, обещават да останат столетия след него, защото “ако качествата на кожата, лепилото и хартията не позволяват книгата да остане здрава поне 100 години, значи няма смисъл да се използва.”
Снимки и цитати: https://www.facebook.com/iostopan/